събота, 31 декември 2011 г.

100

Не съм го планирала, но ето, че така се случи. Стотната ми публикация ще е на Нова година. Какво да кажа си нямам и на идея, но все пак ето лека равносметка. Писах по-малко тук през изминалата година, доста по-малко за съжаление. Самата година беше прията и спокойна, точна такава за каквато си мечтаех през предните 3 години. Пораснах поне мъничко, което предполагам е добре имайки предвид, че 2011 беше и дипломантската ми година. Догодина ще  ми се наложи да се боря за място в архитектурната сфера и край със сладкия студентски живот. Тази година няколко човека ми казаха, че от мен ще излезе архитект. Даже постигнах и нещо, което смятах за невъзможно - изпроектирах къщичка, която инвеститора хареса без нито една промяна.  Lucky me. :) Остава  и да прключа този пълен спам с идеите ми за следващата година. Да кажем влизане във форма, че съм се поотпуснала леко в последно време и добро начало като млад архитет. 

Успешна 2012 на всички и много поводи за усмивки!

петък, 23 декември 2011 г.

Казусът за Коледа, подаръците и дядото

Утре е  първият от трите дни на Коледа. Всички се прибират за Бъдни вечер при близките и роднините си, а най-малките с нетърпение чакат да дойде добрият старец и да донесе подаръците. Като бях съвсем мъничка бях убедена, че има дядо Коледа, защото родителите ми трябваше да са луди да ми купят такива подаръци. На това ми съждение мама ми отговори "а може и да не сме много наред, откъде знаеш?". Късметлийка съм с такива родители.
А какво всъщност представлява дядо Мраз или след промените дядо Коледа?
Някой казват, че образа му е създаден от Кока Кола за рекламите си, но мита за Добрият старец е по-стар и до колкото знам тръгва от Св. Николай. Светецът е живял в сегашна Турция и е раздал цялото си богатство на бедните в края на живота си. В Западна Европа все още той раздава подаръците. За мен, когато пораснеш  дядо Коледа се превръща в желанието да подарим, в грижата  за другия, в това да изберем най-подходящия подарък. Вълшебството се крие в това да изпечеш сладкиш специално за някого; да си залепиш опаковката на подаръците с брашнено лепило, защото нямаш никакво; да се въртиш цял ден около печката, за да сготвиш вкусна вечеря за роднините ти на Бъдни вечер. Коледа е в споделянето и в събирането заедно, а дали в червеният костюм ще е някоя митична фигура или собственият ти дядо, вълшебството си остава.

П. П. Аз съвсем скромно ще си пожелая само щастие за мен и хората, които обичам. :)

понеделник, 19 декември 2011 г.

Шейничка

Нещо тази вечер красивите думи ми се изплъзват. За това по най-простичкия и не помпозен начин ще ви разкажа какво ми се случи вчера вечерта. По-светкавична демонстрация на да речем ... кармата не ми се е случвала. В събота на път към вкъщи едно момиче ни помоли за левче за билет до вкъщи. Бях в добро настроение след невероятната тортичка на 100 грама сладки и й дадох. Има няма двеста метра след това и от колата на един от продавачите на ски екипировка пред Васил Левски изпадна ей такава шейничка точно на пешеходната пътека пред нас. Остава да се позадържи и малко сняг и ще я изпробвам на някое подходящо склонче.

събота, 17 декември 2011 г.

Проговорих

снимка: sunset-accident 

Почти два месеца мълчах. Днес не издъжах и станах вестоносеца. Казах, каквото сметнах за необходимо. Само истини говорех. Факти. Не вложих нищо повече, ала чувствата ми прозираха под деловия ми тон. Гласът ми потрепваше съвсем леко. Все още смятам, че нямах право да се намесвам. Но как да остана настрана? Тя е мен, а той ми е кръв. Замесена съм още от самото начало. Винаги аз съм тази, която я вдига на крака. А той твърде отдавна прекрачи всякакви граници.

Убеждават ме, че постъпих правилно. Дано. Отприщих лавината. Сега остава само да отчета щетите. Толкова се надявам да не са непоправими.

сряда, 7 декември 2011 г.

Безсилие

снимка от kemkem2712
Седмици наред.
Угасваща искра,
празен поглед,
линеещо тяло.
Избледнява.
Безсилие.
Протягам ръка -
не я приема.
Тя страда.
Аз също.
Искам да й дам сила.
Не иска и не поема.
Ще намеря начин.
До тогава.
Сълза.