Кабинетът на доктор Калигари

Тази седмица имах удоволствието да ида на нямо кино с жива музика, която се състоеше от барабани, кавал, пиано и вокален съпровод. Филма беше "Кабинетът на доктор Калигари". Ето какво пише Уикипедия за филма: " Das Cabinet des Dr. Caligari" е германски ням филм от 1920 година с режисьор Роберт Вине, сценарист Карл Майер и Ханс Яновиц. Това е един от най-ранните, най-значими и артистични филми на германското експресионистично кино.

Филмът се отличава с нарисуван декор, прекалено усилен грим и крайна "театралност". Доктор Калигари показва през деня на панаира в малко градче един сомнамбул, на когото нощем внушава чрез хипноза да избива жителите. В главните роли са Вернер Краус, Лил Даговер, Конрад Вайд.

Но аз смятам да ви разкажа как аз видях и усетих този филм. Първо трябва да кажа, че имах известна езикова бариера, тъй като той е немски филм и превода му беше с полски субтитри поради простичкият факт, че съм в Полша. Познанията ми от двата езика са толкова бегли, че повече си фантазирах какво "казват" актьорите, отколкото всъщност да прочета.

Самото усещане от живата музика прави филма много по-въздействащ и внася много по-различно усещане и доза истинност в историята. Филма създаваше усещане, че гледаш пиеса или на моменти все едно гледаш през ключалката и виждаш някакъв странен и чуден свят с изкривена перспектива и странни хора.

В филма се разказва за доктор Калигари, който показва един сомнамбул на градския панаир като гадател на бъдещето, а през нощта го подтиква да избива гражданите. Но в крайна сметка се оказа, че цялата история е измислена и разказана от един от пациентите в лудница, който е дал нова роля на обитателите на учреждението.

Не успях съвсем да разбера филма, но самото изживяване беше наистина обогатяващо за мен.

Мери и Макс

Сесията свърши успешно, за пръв път не съм на поправка на някой изпит и се отдадох на мързелуване. Започнах да чета Пощоряване, три години чаках докъто я издадат, спя до обед и гледам филми. Идилията е пълна с изключение на хваналата ме лека настинка, но тя не е голям проблем - само си подсмърчам наоколо.

И така аз като един ценител на анимацията бях изключително впечатлена от Мери и Макс. По интересното за тази анимация е, че е по действителен случай. Освен това е и от не чак толкова често срещаната вече пластелинена анимация. Още от малка имам слабост към този странен и по някакъв особен начин много истинен вид на тези филми. Самата анимация е прекрасна и някак си различна. Света на Макс, който живее в Ню Йорк, е напълно сив с изключение на няколко по-важни акцента, а този на Мери е в любимия й кафяв цвят. Самата история е за двама изолирани от обществото аутсайдери, на двата края на планетата, които поддържат едно силно и прекрасно 22 годишно приятелство. Макар и анимация филма е изключително поучителен и те кара да се замислиш. Препоръчвам го на всеки, който може да му отдели нужното време.