Насам натам

В последно време доста се бях разобикаляла по планини и палянки. Няма нищо по-зареждащо за мен от пътуването особено, ако успея да се измъкна от жегите на някое красиво и прохладно място. За последните две седмици ходих на гости в две вили (в троянският балкан и една близо до Самоков). Когато си с приятели винаги си изкарваш страхотно, но тези къщички си бяха прекрасни и сами за себе си. Хубави дворчета с цветя, билки и плодни дръвчета, и гледка към склоновете на планината.

Вилите са едно прекрасно нещо, но точно тези две едва ли ще можете да посетите, за това нека да разкажа по подробно за нещо общодостъпно. Беглика фест и моето тригодишно чакане, за да се добера до там.

Самият фестивал се провежда на язовир Голям Беглик, 30 км над гр. Батак, на 1500 м надморска височина, в Западните Родопи. Продължителността му е 3 дни (петък-неделя), но е възможно да се купят и еднодневни билети на място. Какво всъщност представлява фестивалът? Той е насочен към творчество и хармонично общуване с природата, както пишеше на билета ми. И наистина е така - спи се на къмпинг, органичните остатъци от храната се компостират и тоалетните са доста екологични с тези трици. През деня има различни уъркшопи (работилници?) на различни теми, а вечерта музика (повечето от групите не ги бях чувала, но много ми харесаха). Имаше какво ли не - строителство със слама, йога, астрология, астрономия, цирк, разкази, стари игри, народни танци и много други. Навсякъде имаше шатри, в които се продаваше чай и различни вкусотийки. За малко да забравя Айляк сцената, където цял ден имаше готини миксчета и можеше просто да си лежиш в тревата и да слушаш.

А сега да разкажа и аз какво посетих. Първо отидох да видя какво е това нещо Йога на смеха и се оказа изключително забавно. Събират се 20-30 човека и с няколко прости и забавни игри се смеят до изнемогване :). Аз лично към края трудно си поемах дъх от смях и може би за това и последните упражнения са свързани с дишане. Следва астрономията, която се оказа, че се води от колега. Вечерта гледахме и през телескоп Луната и Юпитер. Отидох и на астрологията. Все пак трябва да покрием всички аспекти на звездите :). Беше много забавно особено в частта с разиграването на приказки. Аз бях джудже, от седемте, нищо че бяхме само 3 накрая. То и снежанка беше мъж, а една госпожица се вживя в прекрасния принц. Посетих и лекцията по Психология на гнева на един последовател на Кришна, но той толкова спокойно и монотонно говореше, че заспах на полянката. Все пак беше интересно, поне докато не заспах. Посетих и уъркшопа по месене на пълнозърнест хляб, който се състоеше в това да месят и обясняват пред нас. Така ми се искаше и аз да помеся :). За съжаление не успях да дочакам състезанието със самоделни лодки "Луд пингвин", щях да си изпусна автобуса.

И накрая един приятелки съвет, ако решите догодина и вие да посетите Беглика фест, което горещо ви препоръчвам. Вземете си топли дрехи, може даже и вълнени чорапи. През ноща температурата пада до към нула градуса (все пак 1500 м). Малко снимки за десерт:

Трябваше да си купя едни, че ми измръзнаха краката през ноща.

Айляк сцената

А ето и един истински айляк. Малко по-късно се метна и да поплува в язовира.

Цирк Кумбо

"Тавана" на една от пивниците :)

Общ изглед от "Далечната поляна"

Филип Киркоров

И така. Бях на концерта на Филип Киркоров. Не го бях планирала и се оказах там леко случайно. Просто баща ми не успя да иде и аз придружих майка ми. Честно казано бях скептично настроена, но се оказа, че човека е много добър и не случайно му казват руския Майкъл Джексан. Шоуто беше на ниво, балета перфектен. Направих и доста симпатични снимки на фотоапарата на мама, но за съжаление не успях да си ги сваля на компютъра. Ето и основното в няколко изречения. Това мисля е шестото посещение на Филип Киркоров у нас, но залата пак беше пълна. Получи цветя от кого ли не като най ме изненадаха тези от Цветан Цветанов. Оказа се, че певеца е бил измамен, но накрая справедливостта е възтържествувала. Освен прекрасните песни, страхотния балет и многото цветя ме впечатли и изпълнението на 2 песни от бащата на Филип. Ясно откъде е наследил таланта. Киркоров няколко пъти натърти, че композиторите са му забранили да пее български песни, което явно е било традиция и изнесе няколко трогателни слова по темата. Все пак концерта беше чудесен и съм наистина доволна, че го посетих, макар и инцидентно.

Sonisphere Festival 2010

Нямам думи да опиша целия фестивал беше нещо, което трябва да се види и изживее, а не да се описва с думи, които могат само да пресъздадат бледо копие на изживяната емоция. И двата дена бяха страхотни, но може би аз лично повече се изкефих на втория. Дали беше заради факта , че не бях ходила на изпит преди концерта, както първия ден. Може би просто, защото RAMMSTEIN направиха най-великото шоу, на което някога съм присъствала и се съмнявам някой да ги засенчи в близко време. Но да караме по хронология. Само няколко щрихи от личното ми изживяване. Така или иначе много се изписа и изговори. Снимки нямам, защото нямах фотоапарат, но картините ще останат запечатани в съзнанието ми.

22.06.2010

Велик концерт, направо исторически. За първи път се събраха на една сцена великата четворка на траш метъла: ANTHRAX, MEGADETH, SLAYER, METALLICA. Невиждано до сега и съответно специално филмирано и излъчено в кината по цял свят, за да може възможно най-много хора да му се насладят. Единствените ми забележки са към времето, което не ни пожали и валя през повечето време. На MEGADETH даже град заваля, което се отрази много лошо на звуковите качества на концерта, а по едно време даже спря китарата на Дейв Мъстейн спря за момент, но всичко завърши благополучно.

METALLICA, мойте любимци, се представих подобаващо и изпълних най-любимите ми песни с добри пироефекти съвсем на място сложени. Накрая излезнаха четирите големи заедно на сцената и изпълниха Am I Evil? и идилията беше пълна.

23.06.2010

Отново прекрасен ден. Вече наспала се и презаредила с енергия, за разлика от първия ден заех позиция на стадиона. Вторият ден беше отреден за STONE SOUR, ALICE IN CHAIS, MANOWAR, и разбира се RAMMSTEIN. Всички бяха чудесни и определено имаше нещо в излъчването на Кори Тейлър на сцената. Както се шегуваше един приятел комбинацията между кечист и актьор, която лъхаше от него беше много харизматична.

Няма две мнения по въпроса обаче, RAMMSTEIN бяха гвоздея на вечерта, даже и на двете вечери що се отнася до сценично представяне, пироефекти и шоу. Не мога да го опиша, просто думите ще бледнеят. Ако сте били измежду онези щастливци видя ли го на живо като мен - блазе ви, ако ли не - шанс. Не бях виждала да се лее толкова огън и жупел на сцената, да не говорим за всичките светлини, костюми и екстри.

Тук е момента да отбележа, че и двата дни беше почетена паметта на Рони Джеймс Дио подобаващо и истината е, че света изгуби един наистина велик музикант с кончината му.

AC/DC

С известно закъснение и без особен смисъл след толкова изписано по въпроса, но все пак и аз да се отчета, че бях там и дивях наред с още 60 000. Такова шоу просто няма как да не го отбележа.

P.S. Ще ме извинявате за нещастните снимчици, но толкова са му силиците на телефончето.

Концерта на Stratovarius

Концерта беше в неделя, точно преди изпита ми по УГА (управление в градоустройството

и архитектурата), което доста затрудни научаването на един закон и няколко наредби.

Все пак мисля, че изпита е взет и се надявам на висока оценка.

Да се върнем на по - същественото. Концерта беше изключително приятен двете подгряващи

групи WINTER'S VERGE от Кипър и TRACEDAWN от Финландия. Да си призная не очаквах толкова да ме впечатли мелодичен дет група като TRACEDAWN, но все пак те успяха. Може би защото бяха наистина много млади, чак се усъмних дали не съм им кака, те се раздаваха на 100% - подскачаха, дивяха, кофяха. Обожавам, когато изпълнителите се раздават за публиката и искрено им се радвах. И една лична бележка, явно тримесечното ми обработване с най-различен дет е успяло да ме накара да харесвам този стил.

Самите STRATOVARIUS бяха точно това, което очаквах. Една вече улегнала група с прекрасни изпълнения. Не подскачаха и не търчаха из сцената, но и никой не е очаквал да го правят. При тях просто личеше опита от натрупаните години. Стана ми смешно, когато изразиха искреното си учудване, че тук не си пием бирата на плажа, въпреки толкова по южното ни разположение от Финландия. Горките те в каква заблуда са били само, но и времето се беше постарало да ги посрещне с подобаващи минусови температури, изненадващи след почти пролетния декември. В заключение, концерта беше чудесен, не съжалявам, че отидох точно преди изпит и стискайте палци да имам 6.