сряда, 25 декември 2013 г.

Мисли преди сън

Какво правиш, когато умът ти казва,че няма как да стане, а сърцето ти се е вкопчило със всички сили към някого. Душата ти междувременно плаче и едвам задържаш тази мъка да не се излее извън теб и да убие всичко празнично и красиво. Колкото и красота да те обгражда, колкото и хубаво да ухае на сладки, ванилия и карамел, в един момент оставам сама в леглото и мисля само за теб и как не виждам изход, а само задънени улици. Вече стана поне седмица откакто не мога да заспя в прилично време. Вчера седях до елхата и гледах втренчено как се спуска броката по една от играчките. Имах чувството, че мога да преброя всяка прашинка. Исках просто да не мисля за теб, както иначе правя във всеки един миг. И колкото и да е странно успях да не мисля за теб, а се сетих за всичките ми предни любовни разочарования. Мерси много мозък мой, колко услужливо от твоя страна. Как може да искам просто да изчезна, сякаш никога не ме е имало.
Завчера казах, че понеже аз нямам сили да се разделим, нищо че не виждам изход, ще ми е по-лесно ти да го кажеш. Някак просто да се умориш и да кажеш - ми това беше. Тогава ще мога да оставя натежалото ми сърце да потъне спокойно и евентуално да стигне дъното и да се оттласне от там. Сега просто се опитва да изплува, но този водовъртеж от чувства го държи под водата и то се дави.
Както и да е, днес прочетох това:

My personal year of changes is drawing closer and closer!

And I just can't keep living this way
So starting today, I'm breaking out of this cage
I'm standing up, I'ma face my demons
I'm manning up, I'ma hold my ground
I've had enough, now I'm so fed up
Time to put my life back together right now!


Явно в крайна сметка така и ще стане. Последната година се борех с всичко и всички заради него. Бях нещастна като се успокоявах, че той е щастлив. Задоволявах се с по няколко дни откраднато щастие между седмици на страх и безизходица. И някъде дълбоко се надявах, че ще ме отвоюва от света, че ще ме спаси, че както веднъж ми каза, ще бъде моя рицар. Мина само месец, откакто той е подложен на това, с което аз се борех цяла година и както изглежда няма да издържи. 

сряда, 4 декември 2013 г.

Скрити мисли

снимка от тук
Ако има нещо, което наистина ще ми липсва в теб, е начина, по който се гушкахме, докато гледахме нещо на компютъра ти. Тогава света беше толкова завършен и съвършен. Ръцете ти, които  създаваха малко парченце от рая, обвити около мен. Как от време на време ме стискаше леко по-силно, само за да изразиш любовта си по-осезаемо. Едва ли някога ще спре да ми липсва това усещане.

понеделник, 25 ноември 2013 г.

Разминаване

 Какво правиш, ако осъзнаеш как човека, с когото си мислил, че ще прекараш старините си, има друга представа за бъдещето ви. Ти може да нямаш точна идея за въпросното бъдеще, но всичко, което той иска, някак противоречи с това, което си. Как се прави компромис като нещо дълбоко в теб крещи, че го убиват. Накрая излиза, че за да има "вас" трябва да се отказваш от важни за теб неща. След всяко условие, изискване и компромис, след всяка отстъпка от себе си, душата ти се чувства все повече в плен зад невидими решетки. Увещаваш се, че това не е вярно, че го правиш, за да сте щастливи заедно, че винаги това си искала, но изведнъж осъзнаваш, че са минали месеци без да можеш да си спомниш две щастливи седмици поред.  А някога минаваха месеци на пълно щастие.
 Душевният мир някак ти се изплъзва. Мълчиш повече, мислиш повече, а се усмихваш по-малко. Чудиш се къде е проблема, а такъв няма. Просто се разминавате. Неговата приказка не е твоята. Виждаш го все по-ясно с всяка изминала седмица, а сърцето ти трупа мъка. Животът обаче не е склонен да дава отсрочки и няма как да се правиш, че всичко е наред за дълго.
 Приказки, които не са споделени нямат щастлив край.
... а накрая пак аз ще съм лошата.

понеделник, 21 октомври 2013 г.

С дъх на есен

Ето един кадър чакащ от летните горещини насам да се осъществи и се получи прелестно.

сряда, 25 септември 2013 г.

Ултимативно

Любовта може да е крайна, силна, изпепеляваща. Макар да се смята, че тя е най-висша благодел, че пречиства, че те кара да слагаш другия пред себе си, в много случаи тя е ултимативна. Избери мен или него/нея, направи това или ще ме изгубиш за винаги, любовта или работата. Любовта обича ултимати и се привлича от тях като молец от пламък. Също както малкото крилото същество и тя изгаря в тях. Любов без компромис не може да просъществува дълго, колкото и силна да е. Тя обаче винаги смята, че ще спечели. Дори да я оставят на второ място, тя ще е там и цял живот ще ти нашепва, че си направил грешния избор. А той никога не е лесен. Винаги ще е между две много скъпи ти неща и ще те боли много каквото и да предпочетеш. 
Понякога така ми се иска да можех да се върна предния check point. Но това не е игра и няма единствен верен път, а изборите ни правят това, което сме.

понеделник, 26 август 2013 г.

София диша и твори

За всички любители на зъбни колела,
тази неземна красота беше при една палатка със стийм-пънк бижута.
Тази година за пръв път успях да посетя София Диша. Най-вероятно това се дължи на факта, че беше цели четири поредни седмици, иначе все бях я на море, я в някоя друга географска ширина. Оказа се, че освен да диша, София също така твори, танцува и пее.
 Една бърз поглед върху масичките и вече неусетно се е появила усмивка, която си стои там до края на разходката. А аз, както и още доста хора, съдейки по броя фотоапарати на квадратен метър, видях прекрасна възможност да поснимам. Водейки се от максимата, че "A picture is worths a thousand words", ще ви покажа, някой от по-симпатичните ми кадри:

И аз като индианците се впечатлявам от цветни стъкълца. Колкото по-шарено, толкова по-хубаво.
Бих си сложила такава табела в мазата над лавицата с бурканите. Може и една с "лютеница"

Дрънкулки за всеки ...

Платнени писма/чантички и облаче
А тези две дами си шушнеха и обсъждаха сладко, сладко минувачите в края на улицата.


вторник, 13 август 2013 г.

Нощ за желания

Персеидите. Нощ пълна с желания, с надежди. Днес всеки може да си пожелае нещо или две или хиляда. Нощ на надеждата. Издигаш взор към небесата и изпращаш своята молитва към съдбата да те дари със своята благосклонност. Звездите прехвърчат толкова бързо, че ако не внимаваш може да не ги зърнеш в светлините на града. Мечти се изричат само на ум, копнежите се крият в сърцата.
Тази вечер ще си пожелая само мир, в душата и между любимите ми хора. Друго май не ми трябва. Само този страх обзел цялата ми същност да отшуми, да избледнее ... и така докато луната не покаже бледото си лице на небосвода.

петък, 2 август 2013 г.

Кардинални мерки

Когато Знаеш, че трябва да направиш нещо, но не си сигурен защо точно.
Когато причините са съмнителни, но и напълно без Значение.
Когато Инстинктът ти се събужда, разтърсва глава и поема управлението.
Когато изглежда няма друг Път.
Когато не виждаш Решение.
Когато няма друго Спасение.
Когато е въпрос на оцеляване - повече Душевно, отколкото физически.
Когато Творецът в теб е заспал зимен сън насред летните жеги.

Тогава е време за голямаТа Промяна и вярата, че е за Добро...

сряда, 17 юли 2013 г.

Разходка до Рилските езера

езерото "Бъбрека"
поляната на Дъновистите
Най-после успях да видя това райско кътче на природата Рилските езера, даже пробвах и новия си фотоапарат. Надявам се тези два кадъра да си заслужават споделянето.
снимки: аз

неделя, 5 май 2013 г.

Цветно, шарено, яйчено

Ето я и тазгодишната реколта:


Христос Воскресе на всички празнуващи.

неделя, 28 април 2013 г.

Колаж като за Цветница

Честит имен ден на всички именници! Ето една прекрасна именничка, която снимах вчера.


неделя, 21 април 2013 г.

Черни мисли

Четох за едни "коне" и едни чужди животи и взаимоотношения.
 Интересно е как някой толкова далече, през няколко царства и господарства, през долини и планини изживява подобен емоционален срив на моя. Четях буквичките и някак си мислите, трупани с месеци, се материализираха в тези чужди думи и преживявания. Оказва се много по-мъчително, когато хората странят от теб бездействено. Събират се без теб, не ти звънят, не отговарят на празнични СМС-си и понякога ти се струва, че ти отговарят с досада и по задължение, скрили са се от теб в социалните мрежи, не връщат пропуснати обаждания. Не е като да е имало огромен скандал и да знаеш точно с какво и защо са се сринали нещата. Вече започна да ми омръзва аз да давам обяснения и извинения защо някой, с когото се водим близки, някак си е забравил да ме покани някъде. Ако не ви се е случвало усещането е като шамар през сърцето. Друга "приятна" тръпка е да ти кажат: "мерси, че ме покани, но аз ще ида на чуждо събиране (нищо, че не са ме поканили още)."
 Иначе всичко уж е наред, още ти се усмихват даже излизате понякога. Наистина хиляди пъти по-рядко от преди, но се случва. Тогава си мислиш наистина ли има проблем или това е просто страничен ефект на ПМС-а.
 От два дни седя и си мисля как в рамките на една година успях да скъсам толкова много, пък и дългогодишни взаимоотношения. Вярно е направих грешки, но не са ли за това приятелите - да ги прощават. А те толкова големи ли са наистина?
 Все още не съм загубила надежда да спася тези връзки, но все повече се замислям, че и аз мъкна едни "умрели коне".

сряда, 6 март 2013 г.

Лудница в аквариум

снимка от тук
Какво се случва ако събереш параноичен гризач, в ролята бяла мишчица и муден представител на семейство Зайцеви - заспал декоративен заек? Резултатът е лудница в аквариум и перфектни условия за странно диагонално оплешивяване по гърба на зайчето на стари години. 
Случката се разви в малък зоомагазин в едно кьоше в голям софийски мол. Поради липсата на достатъчно аквариуми за излагане на животинките бяха направили странен компромис. В едно  не много голямо пространство бяха затворили кафяв заек и три обикновени бели мишлета. Разпределението на дейностите беше следното:
Мишле номер едно тъпчеше някакви гранули в далечния ъгъл на рафта.
На преден план разпънат в цялата си дължина спеше или поне се опитваше заекът, а в ъгъла до него спеше кротко второто мишле.
Най - интересно беше третото, което се беше побъркало тотално и съсипваше и без това не много приятния живот на останалите съкилийници. Обикаляше в кръг като траекторията му преминаваше през купчината храна, главата на второто мишле и по диагонал през гърба на заека. Аз лично го наблюдавах само 2-3 минути. Не знам от колко време се е повтаряла тази обиколка, но мишокът беше успял да направи пътека в козината на прекалено търпеливия зайцев представител.
В друг по-голям аквариум положението не беше много по-добро за един малък златист кокершпаниол, който беше обявен за възглавница от останалите две кученца. Горкият мъник си смени позицията няколко пъти, но останалите го изчакваха да се унесе и веднага се накачулваха върху него.
Обожавам да гледам малките пухчовци на снимки, още повече на живо, но дали това е най-удачния вариант за продажбата им. Още няколко аквариума или просто по-малко животинки в тях нямаше да намали по никакъв начин интереса към магазина, а щеше доста да подобри пребиваването им.

сряда, 20 февруари 2013 г.

Силата на смехотивизма: Сърджа Попович на TEDxBG

Гледайки събитията в последно време се сетих за презентазията на един истински консултант за революции- Сърджа Попович и как хумора е най- ефективен срещу всякакви диктатури:

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Очаквай по-добро

снимка от тук
Отдавна искам да посетя някоя TEDxBG конференция и този януари имах щастието да го направя. Атмосферата беше неповторима. Хората, идеите, заряда, който беше изпълнил цялата опера (там се проведе събитието), ме държаха почти цял месец след това. 
Но точно сега искам да обърна внимание на една лекция, която засегна отдавна интересуващ ме въпрос. Тази на Даниела Тодорова, успешен мениджър избрал да зареже всичко и да иде да преподава в малко село край София по програмата "Заедно в час". Нямам желание да преразказвам чудесната й презентация, но искам да споделя същността й според мен. Това беше колко е важно да очакваш по-доброто от хората и как с ниските си очаквания ти подсъзнателно ги подтикваш да се провалят. Всички примери, които тя даде бяха силни и вдъхновяващи, но аз ще цитирам само един факт, който ме накара да се замисля. На децата, които са смятани за слаби ученици, учителите дават време за отговор 3-4 секунди, а на отличниците обикновено по 10-12. Макар разликата времево да изглежда минимална, тя реално е два пъти повече в полза на силния ученик и това се случва изцяло на подсъзнателно ниво. Да сте виждали някога учител да си засича времето за отговор с хронометър? Едва ли.
снимка от тук
Идеята, че ако повярваш в хората и имаш по-големи очаквания, те ще оправдаят доверието ти, се прокрадваше и в някои от другите лекции. Презентацията на Виктор Кирков беше едно живо потвърждение какви чудеса могат да се постигнат само за шест месеца, ако вярваш. Той е основател на "Отбор на надеждата" и чрез спорт и желание за промяна е успял да помогне на група бездомни младежи да си намерят постоянна работа, да завършат гимназия, някой да влезнат и в университет. Всичко това се е случило след формирането на футболен отбор за участие в Homeless World Cup в Мексико, където са победили отборите на страни като Англия и Франция. Резултати са по-добри дори от собствените му очаквания, а помоща, която е дал - незаменима.
Фактът, че подъзнателно ниските ни очаквания за някого, могат да го обезкуражат и дори да не пробва да постигне целите си, убягва на много хора. За сега се опитвам да не губя доверие и да очаквам добри резултати от всичко, с което се захване близкия ми кръг от хора, а помагам с каквото мога. Не е много, но всеки си има по една черна овца в семейството, която се нуждае някой да повярва в нея.