Лудница в аквариум

снимка от тук

Какво се случва ако събереш параноичен гризач, в ролята бяла мишчица и муден представител на семейство Зайцеви - заспал декоративен заек? Резултатът е лудница в аквариум и перфектни условия за странно диагонално оплешивяване по гърба на зайчето на стари години. 

Случката се разви в малък зоомагазин в едно кьоше в голям софийски мол. Поради липсата на достатъчно аквариуми за излагане на животинките бяха направили странен компромис. В едно  не много голямо пространство бяха затворили кафяв заек и три обикновени бели мишлета. Разпределението на дейностите беше следното:

Мишле номер едно тъпчеше някакви гранули в далечния ъгъл на рафта.

На преден план разпънат в цялата си дължина спеше или поне се опитваше заекът, а в ъгъла до него спеше кротко второто мишле.

Най - интересно беше третото, което се беше побъркало тотално и съсипваше и без това не много приятния живот на останалите съкилийници. Обикаляше в кръг като траекторията му преминаваше през купчината храна, главата на второто мишле и по диагонал през гърба на заека. Аз лично го наблюдавах само 2-3 минути. Не знам от колко време се е повтаряла тази обиколка, но мишокът беше успял да направи пътека в козината на прекалено търпеливия зайцев представител.

В друг по-голям аквариум положението не беше много по-добро за един малък златист кокершпаниол, който беше обявен за възглавница от останалите две кученца. Горкият мъник си смени позицията няколко пъти, но останалите го изчакваха да се унесе и веднага се накачулваха върху него.

Обожавам да гледам малките пухчовци на снимки, още повече на живо, но дали това е най-удачния вариант за продажбата им. Още няколко аквариума или просто по-малко животинки в тях нямаше да намали по никакъв начин интереса към магазина, а щеше доста да подобри пребиваването им.

Тотетата

снимка: buketlovely

Един четири годишен мъник сяда на масата.Тъкмо протяга ръчичка към храната и:
- А-а-а не си си измил ръцете.
- Е ко па пипах?
- Ами котетата?
- А-aaa тотетата, да тотетата.
И примирено отива да си измие ръцете.

Ти гониш

Булфото

 И така  миналата седмица и аз отидох да ме видят животните в зоологическата градина в София и трябва да отбележа, че бях очарована от тези мъници на снимката. Това са така наречените Мармозетки на Жофроа. Дълги са не повече от педя и много енергични. Първият път като ги видях имаше и бебета, които се накачулваха на гърба на майка си и увиваха опашки през коремчето й, а тя ги разнасяше наоколо. По интересно ми стана, обаче когато две от тях започнаха да си играят на "ти гониш". Гонеха се докато едната не скочи на гърба на другата и след кратко боричкане преследвача беше подгонен и така отново и отново. Голяма игра падна, а най - пострадал се оказа здравеца в клетката., върху който се хвърляха от близкото клонче, докато се гонеха.

 Подобно поведение се наблюдаваше и при едни техни събратя, но там най - малката маймунка нападаше и хапеше най-голямата, след което бягаше. След като й омръзна да се занимава с тартора на групата, малкият нахалник реши да търси свободата и хвана един много голям камък и започна да млати с него по стената. Освен че отчупи част от теракота, не постигна по-голям успех, но все пак не се отказа в продължение на двайсетина минути. Омръзна ми да го гледам., пък и си беше бая горещо и продължих обиколката си из зоологическата.

 При мечките също беше много интересно. Хималайската беше в по - спортно настроение и се занимаваше да катери баирчетата в клетката си и да ги слиза на заден ход. Гризлито пък се разхлаждаше във вода в един по -сенчест ъгъл и нямаше никакво намерение да излиза от там.  Европейската гонеше ябълките, които й хвърляше един от посетителите. Даже веднъж се изправи на задни лапи да се примоли за следващото плодче, което да изяде само с едно звучно "хрус".

 Най ме озадачи лисицата, която беше захапала едно парче дърво и обикаляше в кръг клетката си, като всеки път като минаваше покрай мен се изхилваше. Наистина можех да чуя едно приглушено  "хихихи" при всяка обиколка. 

 Като че ли само хипопотамът не беше доволен и пухтеше пред леко открехнатата си зимна клетка и  искаше да влезе на сянка.  

Наистина прекрасен следобед изкарах и то само за левче, а ако много напечеше имаше по някоя удобна сенчеста пейка, на която да отморя, пък продаваха и сладолед.

Топъл дъх

снимка: anyfantaki

Чудно нещо е сърцето, колко малко му е нужно, за да се поддаде. Прегръдка, нечий топъл дъх и сладкия унес на дрямката.

 Толкова бях сигурна, че ще го пазя. Ще му сложа най-дебелата броня и няма да позволя никой да стигне до сърцето ми. Отракана, свободна и безцеремонна - такава исках да съм поне още месец. Да не се съобразявам с никого и нищо, а се оказа,че будувам по малките часове само, за да видя дали се е прибрал успешно. И как стигнах до тук? Едно най-обикновено гушкане и вече исках да е мой.

За пореден път в мен се бяха сгушили. Бяха намерили покой, отдавна търсен. Отпуснал глава на ръката ми, обгърнал ме с ръце, усещах дъха му по гърдите си. Топъл, успокояващ и неусетно проникващ през всички прегради в мен чак до сърцето. Заспа в ръцете ми като малко дете и изведнъж в съзнанието ми кристализира само една мисъл: "искам да е само мой". В този момент се уплаших и поисках да стана, а той само ме стисна по-силно и тихо прошепна "само още мъничко".
Край. Знамето е пленено, пребройте жертвите... 0K

Ергенлък

снимка: 8o-clock

 Знам, че съм жена и "ергенски живот" не ми приляга много като определение, но като няма съответен израз в женски вариант какво да се прави.

 Просто искам да се похваля за разнообразие. Дами и господа завърнах се. Ергенският живот ми липсваше, признавам си. Това да си лягаш в малките часове, защото си се забавлявал на пълни обороти е несравнимо усещане. Отново светя, смея се и съм истински жива. Липсвах си, а изминалите три дни ми напомниха каква всъщност съм аз. Подвижна, сияеща, кипяща. Отново събирам въздишки като ходя по улиците. Запознавам се със страхотни нови хора, а егото расте и хубавее под комплиментите на ухажори. Горкото някой го беше наказал незаслужено в съседната стая, но сега ще му се реванширам. Парти, музика и нови запознанства. Нищо не оправя така настроението на една жена като появявайки се на прага, обожанието да я залее на талази. Спокойна, прекрасна даже леко провокативна - любимото ми състояние. Бях се отказала от толкова много неща, но всичко си идва на мястото вече. А и културният живот винаги действа освежаващо. Добре, че имам такива страхотни приятели, които стоически изтърпяха не толкова симпатичното ми аз. Голямо гуш за всички ви!

Шейничка

Нещо тази вечер красивите думи ми се изплъзват. За това по най-простичкия и не помпозен начин ще ви разкажа какво ми се случи вчера вечерта. По-светкавична демонстрация на да речем ... кармата не ми се е случвала. В събота на път към вкъщи едно момиче ни помоли за левче за билет до вкъщи. Бях в добро настроение след невероятната тортичка на 100 грама сладки и й дадох. Има няма двеста метра след това и от колата на един от продавачите на ски екипировка пред Васил Левски изпадна ей такава шейничка точно на пешеходната пътека пред нас. Остава да се позадържи и малко сняг и ще я изпробвам на някое подходящо склонче.

Насам натам

В последно време доста се бях разобикаляла по планини и палянки. Няма нищо по-зареждащо за мен от пътуването особено, ако успея да се измъкна от жегите на някое красиво и прохладно място. За последните две седмици ходих на гости в две вили (в троянският балкан и една близо до Самоков). Когато си с приятели винаги си изкарваш страхотно, но тези къщички си бяха прекрасни и сами за себе си. Хубави дворчета с цветя, билки и плодни дръвчета, и гледка към склоновете на планината.

Вилите са едно прекрасно нещо, но точно тези две едва ли ще можете да посетите, за това нека да разкажа по подробно за нещо общодостъпно. Беглика фест и моето тригодишно чакане, за да се добера до там.

Самият фестивал се провежда на язовир Голям Беглик, 30 км над гр. Батак, на 1500 м надморска височина, в Западните Родопи. Продължителността му е 3 дни (петък-неделя), но е възможно да се купят и еднодневни билети на място. Какво всъщност представлява фестивалът? Той е насочен към творчество и хармонично общуване с природата, както пишеше на билета ми. И наистина е така - спи се на къмпинг, органичните остатъци от храната се компостират и тоалетните са доста екологични с тези трици. През деня има различни уъркшопи (работилници?) на различни теми, а вечерта музика (повечето от групите не ги бях чувала, но много ми харесаха). Имаше какво ли не - строителство със слама, йога, астрология, астрономия, цирк, разкази, стари игри, народни танци и много други. Навсякъде имаше шатри, в които се продаваше чай и различни вкусотийки. За малко да забравя Айляк сцената, където цял ден имаше готини миксчета и можеше просто да си лежиш в тревата и да слушаш.

А сега да разкажа и аз какво посетих. Първо отидох да видя какво е това нещо Йога на смеха и се оказа изключително забавно. Събират се 20-30 човека и с няколко прости и забавни игри се смеят до изнемогване :). Аз лично към края трудно си поемах дъх от смях и може би за това и последните упражнения са свързани с дишане. Следва астрономията, която се оказа, че се води от колега. Вечерта гледахме и през телескоп Луната и Юпитер. Отидох и на астрологията. Все пак трябва да покрием всички аспекти на звездите :). Беше много забавно особено в частта с разиграването на приказки. Аз бях джудже, от седемте, нищо че бяхме само 3 накрая. То и снежанка беше мъж, а една госпожица се вживя в прекрасния принц. Посетих и лекцията по Психология на гнева на един последовател на Кришна, но той толкова спокойно и монотонно говореше, че заспах на полянката. Все пак беше интересно, поне докато не заспах. Посетих и уъркшопа по месене на пълнозърнест хляб, който се състоеше в това да месят и обясняват пред нас. Така ми се искаше и аз да помеся :). За съжаление не успях да дочакам състезанието със самоделни лодки "Луд пингвин", щях да си изпусна автобуса.

И накрая един приятелки съвет, ако решите догодина и вие да посетите Беглика фест, което горещо ви препоръчвам. Вземете си топли дрехи, може даже и вълнени чорапи. През ноща температурата пада до към нула градуса (все пак 1500 м). Малко снимки за десерт:

Трябваше да си купя едни, че ми измръзнаха краката през ноща.

Айляк сцената

А ето и един истински айляк. Малко по-късно се метна и да поплува в язовира.

Цирк Кумбо

"Тавана" на една от пивниците :)

Общ изглед от "Далечната поляна"

Филия с лютеница

За 3-ти път днес отварям blogger с идеята да напиша нещо хубаво, смислено и приятно, но уви нищо не ми идва на ум. Единственото, което се върти в съзнанието ми, е лютеницата. За това, ето ви една картинка на лютеница:

Най-ранният ми спомен за гореспоменатата е как баба ми маже филии с лютеница и ги ядем със салам и сирене в кухнята й, с братовчедите ми. Този спомен се класира и в категория най-вкусен. Дам, малко странно звучи, но усещането ми за него е точно вкусно. Заводски хляб с лютеница - това е истината. Изпитана рецепта и за студентските години.

Знам, че това ще се класира като една от най-безсмислените ми публикации, но имайки предвид какви глупости пиша в последно време, защо пък не. Сега съм просто щастлива и спокойна, за това и писането ми куца. Пък и жегата не преразполага към особено много вълнуващи нещаза правене в града.

Пиша за лютеницата, защото тя беше причина да осъзная, че съм щастлива и влюбена. Случката беше малка и по-скоро незначителна. Просто една намазана филия с лютеница, но намазана специално за мен. Може би това предизвика такова чувство на обичаност, точно заради онзи спомен от детството. Усещане, че ме обичат и се грижат за мен. Всичко това само заради една филия лютеница, но нали човек трябва да се научи да се радва на малките неща в живота.

Може да е глупаво, но ви пожелавам да има кой да ви маже филиите с лютеница.

Усмихнат ден от мен. :)

Пролет е

Поради липсата на пролетно време при настъпването на астрономическата пролет у нас, ще ви подаря малко снимки от пътуването до ми Англия миналата седмица, където навсякъде е пълно с цъфнали минзухари. Заедно със сладката червеношийка в двора на градската катедрала и един не много зинтересован кос.

На разходка из Прага

Най после успях и аз да посетя Златна Прага или Praha, както се казва на чешки. Основно правило в Чехия сменяй h с g и нещата стават по разбираеми. Изкарах едни прекрасни 3 дена в това невероятно място с завладяваща атмосфера.

Ако трябва да съм честна самият ми престой там започна малко разочароващо,защото ме глобиха 700 крони в метрото за пътуване без билет. Но какво да се прави беше 22 и 35 след 14 часово пътуване с автобус и не много ориентирана се опитах да си взема билет, но работеха само машините за билети, а аз нямах монети. След известно лутане, докато се осъзная къде съм, се оказа, че съм минала през валидаторите (едни такива оранжевки работи дето си пъхаш билета и то вика "жвръц") и едни не много приятни контрольори на чудесен английски ми поискаха билета и казаха, че си е мой проблем, че нямам монети и да съм си била взела билет преди да мина през гореспоменатите валидатори. За да спестя главоболия на някой друг с градския транспорт ще кажа основните неща, които трябва да знаете. Билетите биват limited -18 крони за 20 мин. или 5 спирки с метрото без прекчване или basic - 26 крони за 75 мин с трансфери. По изгодно излиза да си вземете за 100 крони за цял ден и непременно ги валидирайте еднократно в началото на пътуването. Съществува и телефон (902 06), на който да пратите смс с текст DPT и да получите смс с време на валидност на пътуването. Предполагам, че съответства на билета от 18 крони, но така и не го изпробвах това. Много се отплеснах по градския транспорт, но това определено е информация, която бих искала да знам преди да отида там и чинно да си платя глобата.

Сега за самата разходка из прага. Едно много добро решение е да се включите към Free Tour, който започва в 11 сутринта пред Астрономическият часовник и за 2 часа и половина ви показва целия град. Обиколката е напълно безплатна и ако ви хареса екскурзовода може да му оставите бакшиш по желание. По средата на обиколката има почивка в едно заведение, където предлагат чай, кафе и страхотни сладкиши. Направо се влюбих в морковената им торта. И така време е за снимките:

екскурзовода ни

Астрономическият часовник

Площада на старият град със статуята на Ян Хус ( Staromestke namesti)

Църквата Дева Мария пред Тин ( Chram Panny Marie pred Tynem)

Карлов мост (Karluv most)

Замъкът на Прага

Президентството

Катедралата св. Витус

Витражите в катедралата са направени от Алфонс Муха

Националния музей (Narodni muzeum)

Общината (Obecni dum) в стил Арт Деко

Портата на стария град

Първата опера в Прага

Старонова синагога (Staronova Synagoga) най-старата синагога в Прага

Къщата на Черната Мадона (стил Кубизъм)

Горещо ви препоръчвам при първа възможност да посетите Златна Прага и съм сигурна, че ще се влюбите в неповторимата атмосфера на града.

За лилавите пухове

Като дойдох в Полша установих с голямо удоволствие, че тук нямат хлебарки. Чисто спретнато общежитие с жълти стени, какво повече може да иска човек. Но, винаги има по едно такова "но", се натъкнах на нова домашна напаст - лилавите пухове. Те дебнат от всеки ъгъл и няма значение колко пъти си мел, винаги се появяват отнякъде и ти налазват чорапите. Няма отърване. Днес обаче минаха всякакви граници. Бяха ми останали само 3 бисквитки, които възнамерявах сладко сладко да изям с чаша мляко за вечеря. Само секунда разсейване доведе до непоправимото - изпуснах едната. Ужас. Горката, малка, вкусна бисквитка, когато се наведох, тя вече беше налазена цялата от лилавите пухове. Беше толкова тъжна гледка, но нямах друг избор освен да я изхвърля. :( Пак ще помета като един вид отмъщение, но сигурно ще е безсмислено. Лилавите пухове са безмилостни и винаги се връщат. Идея си нямам и откъде идват, при условие, че единствения възможен източник са двете одяла, който са по скоро кафяво-червено-жълти отколкото лилави.

П. П. Днес Звездичката ме номинира за Блог на деня и ако искате може да ме подкрепите тук. :)

снимка: Kikariz

Изненадка с благодарност

Преди няколко дена четох интервютата, които Baby беше правила до сега заедно с Лудия Шапкар. Тъкмо се чудех кога ще излезе следващото и о изненада, оказах се следващият гост поканен на чаша чай в тази интересна компания. Разбира се, както винаги, улисана в приятния разговор, окъснях и не успях веднага след излизането на интервюто ми, да пусна тази статия, с която искам да изкажа благодарности. Това момиче ме познава на ниво реакции, както казах веднага след като прочетох прекрасното въведение, което е написала за мен. ;) Въпросите на Baby и отговорите, които даде моята нескромна личност, можете да видите тук.

снимка: Kan-Ryukai

Фестивала на светлините в Берлин

Тази година имах късмета да посетя Фестивала на светлините в Берлин, който се проведе от 13-ти до 24-ти октомври. Самия фестивал е прекрасен и привлича изключителен брой туристи, а да не говорим, че не бях виждала толкова много фотографи да щъкат из улиците на който и да било друг град. Не знам какво повече да кажа за това ще ви покажа моите снимки. За съжаление статива ми си остана в България, но пак се получиха сравнително сносно имайки предвид обстоятелствата.