Чукнах 20

Просто чудесно :) вече имам 2о последователя - едно така приятно закръглено число, което заслужава да бъде отбелязано. Има няма два месеца по-късно и 20 последователя - мисля, че чудесно се получи. Аз започвам да свиквам с идеята, че имам блог и трябва и да го попълвам сравнително често. Има някой статии, които се получиха точно, както си представям, че трябва да изглежда един блог, за други се притеснявам, че са една идея по-лични от необходимото, но още се уча в това ново за мен нещо.

Света на блоговете е толкова пространен и интересен, че понякога губя по няколко часа на ден в разглеждане на различни блогове. Те са толкова много, различни и интересни, а аз съм изключитено любопитна и с много интереси, че понякога се чудя как ще следя всички тези интересни писания, проекти и мнения. Има наистина полезна информация или просто интересна, вдъхновяваща и замисляща.

Всеки нов последовател ме кара да се усмихна. Това означава, че случайните мисли, който се реят из съзнанието ми, са интересни и на някой друг. Все още не ми е ясен принципа на появата на нови последователи и какво точно ги задържа, но важното е, че появата им ме радва. Поне в едно съм сигурна - добър начин е просто като ти последваш интересните ти хора и те може и само от чисто любопитство проверяват какъв си и за какво се бориш. Друг метод за сега не ми е известен, но в крайна сметка моят блог е личен, не комерсиален и нямам за цел да се сдобия с възможно най-много хора, които следят блога ми.

Abitare Talks

Програмата няма да я разказвам, не съм какъвто и да било архитектурен критик и за да й правя анализ. Ще споделя няколко лични впечатления, защото за изминалите няколко дни това беше най-голямото събитие, на което присъствах. Все пак ще спазя хронологията.

След първият ден бях толкова впечатлена от различните начини и пространства за излагане на изкуство, че чак ми се прииска да си отворя малка собствена галерийка. Това, разбира се, си остана само мимолетен импулс.

Изключително силно впечатление ми направи лекцията на ДЖАН ДАПИН, старши редактор на Abitare China, на тема Бумът на музеи и галерии в Китай. Това е една област, за която знаех прекалено малко, но представляваше интерес за мен. Оказа се, че през последните 10 години в Китай са построени 2000 музея, освен това в стари предприятия и не само, са създадени цели културни средища пълни с галерии, работилници и изложбени площи. Бумът е толкова голям след силните ограничения, които са били налагани на изкуството, че сега имат проблем с това как да бъдат запълнени с качествени произведния на изкуството вече създадените за целта пространства.

Друг лектор, който ми направи впечатление беше СТЕФАН НИКОЛАЕВ и Галерията Glassbox в сградата на Фредерик Борел в Париж - 1997 - 2007. Това е било явно проект започнал с много ентусиазъм и не много ясна представа за какво става на въпрос, все пак те са били новатори по онова време. Цялата история за създаването и историята на Glassbox беше едно от най-вдъхновяващите лекции за мен през онзи ден. Беше различно, имаше заряд и беше сработило добре цели 10 години.

Дойде и очакваният втори ден, в който беше лекцията на Жан Нувел на тема Архитектурата и изкуството, отношенията на Жан Новел с изкуството, творците и местата за изкуство.

Но преди да се спра на основната звезда за деня бих искала да обърна внимание на прекрасното представяне на У УЕНИЙ, генерален мениджър на Urbanus Architecture & Design Inc., Китай. Азиатците винаги са ме очаровали с по-различното си възприемане на света от европейското, което си личи и в архитектурата им. Urbanus Architecture & Design Inc. е едно наистина голямо архитектурно студио с 80 архитекта в него. Силно впечатление ми направи, че за разлика от България, където основно се гледа да се извлече максимална печалба и съответно се застроява всичко възможно, тези архитекти мислят за хората и създават не просто сгради, а среда на живот. Проектите им не бяха много различни, но се усещаше някакъв по-особен привкус.

За съжаление ИТАЛО РОТА не се появи.

И дойде време за основната звезда на събитието: ЖАН НУВЕЛ. Той е велик и всепризнат, няма нужда и аз да го описвам. Ще кажа това, което на мен ми направи впечатление. Изненадах се колко земен и добронамерен беше. Разказа как всъщност е искал да стане художник, но родителите не са му позволили. За това се е записал архитектура с идеята да се прехвърли после, но след една година е осъзнал колко грандиозни неща може да направи като архитект и за щастие не се е преместил. Другото, което ми направи впечатление вече в проектите, които представи, беше че той също създава среда и ново светоусещане чрез сградите си. За подкрепа на твърдението си ще приложа и проекта, с който Нувел приключи лекцията си Louvre в Абу Даби.

Като заключение мога да кажа, че Abitare Talks беше едно прекрасно организирано събитие, което успя да ме вдъхнови и в частност ми помогна най-после да реша в коя катедра искам да спезиализирам.

Контрасти

В гората близо до язовир Голям Беглик

Капчици

Капчици тук и там, капчици насам натам.

Мери и Макс

Сесията свърши успешно, за пръв път не съм на поправка на някой изпит и се отдадох на мързелуване. Започнах да чета Пощоряване, три години чаках докъто я издадат, спя до обед и гледам филми. Идилията е пълна с изключение на хваналата ме лека настинка, но тя не е голям проблем - само си подсмърчам наоколо.

И така аз като един ценител на анимацията бях изключително впечатлена от Мери и Макс. По интересното за тази анимация е, че е по действителен случай. Освен това е и от не чак толкова често срещаната вече пластелинена анимация. Още от малка имам слабост към този странен и по някакъв особен начин много истинен вид на тези филми. Самата анимация е прекрасна и някак си различна. Света на Макс, който живее в Ню Йорк, е напълно сив с изключение на няколко по-важни акцента, а този на Мери е в любимия й кафяв цвят. Самата история е за двама изолирани от обществото аутсайдери, на двата края на планетата, които поддържат едно силно и прекрасно 22 годишно приятелство. Макар и анимация филма е изключително поучителен и те кара да се замислиш. Препоръчвам го на всеки, който може да му отдели нужното време.