Цветно, шарено, яйчено

Ето я и тазгодишната реколта:

Христос Воскресе на всички празнуващи.

Единственото решение

Случвало ли ви се е да ви пренебрегнат заради игра?
Не сте се виждали няколко дни и той сяда да играе на компютъра. Точно в момента си мисля, че това е единственото решение:

Филия с лютеница

За 3-ти път днес отварям blogger с идеята да напиша нещо хубаво, смислено и приятно, но уви нищо не ми идва на ум. Единственото, което се върти в съзнанието ми, е лютеницата. За това, ето ви една картинка на лютеница:

Най-ранният ми спомен за гореспоменатата е как баба ми маже филии с лютеница и ги ядем със салам и сирене в кухнята й, с братовчедите ми. Този спомен се класира и в категория най-вкусен. Дам, малко странно звучи, но усещането ми за него е точно вкусно. Заводски хляб с лютеница - това е истината. Изпитана рецепта и за студентските години.

Знам, че това ще се класира като една от най-безсмислените ми публикации, но имайки предвид какви глупости пиша в последно време, защо пък не. Сега съм просто щастлива и спокойна, за това и писането ми куца. Пък и жегата не преразполага към особено много вълнуващи нещаза правене в града.

Пиша за лютеницата, защото тя беше причина да осъзная, че съм щастлива и влюбена. Случката беше малка и по-скоро незначителна. Просто една намазана филия с лютеница, но намазана специално за мен. Може би това предизвика такова чувство на обичаност, точно заради онзи спомен от детството. Усещане, че ме обичат и се грижат за мен. Всичко това само заради една филия лютеница, но нали човек трябва да се научи да се радва на малките неща в живота.

Може да е глупаво, но ви пожелавам да има кой да ви маже филиите с лютеница.

Усмихнат ден от мен. :)

Българската вечеря за Еразъм

Миналия петък, след два дена готвене, най - после се състоя Българската вечеря организирана за студентите по Еразъм. Истината е, че беше не само българска, но и гръцка, чешка и литвийска. Трябваше да направим, заедно с другите две българки, презентация за страната ни и да сготвим по няколко традиционни ястия. Трябва да отбележа, че се представихме изключително добре и храната изчезна в рамките на първите десет минути и всички се влюбиха в мусаката. Само боб чорбата остана леко недооценена. Не знам какво още да кажа, освен че съм изключително горда с лучника, който замесих за събитието, за това ще сложа малко снимки.

Моята гордост. Пак ми се дояжда само като ги гледам.

Накъде традиционна българска кухня без баница.

Масата с централно разположената мусака.

Съседския десерт. Като за първи опит стана изненадващо добре.

А този дядо се появи отникъдето и като хвана микрофона, почти ме накара да повярвам , че Елвис е жив и е поляк.