Програмата няма да я разказвам, не съм какъвто и да било архитектурен критик и за да й правя анализ. Ще споделя няколко лични впечатления, защото за изминалите няколко дни това беше най-голямото събитие, на което присъствах. Все пак ще спазя хронологията. След първият ден бях толкова впечатлена от различните начини и пространства за излагане на изкуство, че чак ми се прииска да си отворя малка собствена галерийка. Това, разбира се, си остана само мимолетен импулс.
Изключително силно впечатление ми направи лекцията на ДЖАН ДАПИН, старши редактор на Abitare China, на тема Бумът на музеи и галерии в Китай. Това е една област, за която знаех прекалено малко, но представляваше интерес за мен. Оказа се, че през последните 10 години в Китай са построени 2000 музея, освен това в стари предприятия и не само, са създадени цели културни средища пълни с галерии, работилници и изложбени площи. Бумът е толкова голям след силните ограничения, които са били налагани на изкуството, че сега имат проблем с това как да бъдат запълнени с качествени произведния на изкуството вече създадените за целта пространства.
Друг лектор, който ми направи впечатление беше СТЕФАН НИКОЛАЕВ и Галерията Glassbox в сградата на Фредерик Борел в Париж - 1997 - 2007. Това е било явно проект започнал с много ентусиазъм и не много ясна представа за какво става на въпрос, все пак те са били новатори по онова време. Цялата история за създаването и историята на Glassbox беше едно от най-вдъхновяващите лекции за мен през онзи ден. Беше различно, имаше заряд и беше сработило добре цели 10 години.
Дойде и очакваният втори ден, в който беше лекцията на Жан Нувел на тема Архитектурата и изкуството, отношенията на Жан Новел с изкуството, творците и местата за изкуство.
Но преди да се спра на основната звезда за деня бих искала да обърна внимание на прекрасното представяне на У УЕНИЙ, генерален мениджър на Urbanus Architecture & Design Inc., Китай. Азиатците винаги са ме очаровали с по-различното си възприемане на света от европейското, което си личи и в архитектурата им. Urbanus Architecture & Design Inc. е едно наистина голямо архитектурно студио с 80 архитекта в него. Силно впечатление ми направи, че за разлика от България, където основно се гледа да се извлече максимална печалба и съответно се застроява всичко възможно, тези архитекти мислят за хората и създават не просто сгради, а среда на живот. Проектите им не бяха много различни, но се усещаше някакъв по-особен привкус. За съжаление ИТАЛО РОТА не се появи.
И дойде време за основната звезда на събитието: ЖАН НУВЕЛ. Той е велик и всепризнат, няма нужда и аз да го описвам. Ще кажа това, което на мен ми направи впечатление. Изненадах се колко земен и добронамерен беше. Разказа как всъщност е искал да стане художник, но родителите не са му позволили. За това се е записал архитектура с идеята да се прехвърли после, но след една година е осъзнал колко грандиозни неща може да направи като архитект и за щастие не се е преместил. Другото, което ми направи впечатление вече в проектите, които представи, беше че той също създава среда и ново светоусещане чрез сградите си. За подкрепа на твърдението си ще приложа и проекта, с който Нувел приключи лекцията си Louvre в Абу Даби. Като заключение мога да кажа, че Abitare Talks беше едно прекрасно организирано събитие, което успя да ме вдъхнови и в частност ми помогна най-после да реша в коя катедра искам да спезиализирам.
