София диша и твори

За всички любители на зъбни колела,
тази неземна красота беше при една палатка със стийм-пънк бижута.

Тази година за пръв път успях да посетя София Диша. Най-вероятно това се дължи на факта, че беше цели четири поредни седмици, иначе все бях я на море, я в някоя друга географска ширина. Оказа се, че освен да диша, София също така твори, танцува и пее.

 Една бърз поглед върху масичките и вече неусетно се е появила усмивка, която си стои там до края на разходката. А аз, както и още доста хора, съдейки по броя фотоапарати на квадратен метър, видях прекрасна възможност да поснимам. Водейки се от максимата, че "A picture is worths a thousand words", ще ви покажа, някой от по-симпатичните ми кадри:

И аз като индианците се впечатлявам от цветни стъкълца. Колкото по-шарено, толкова по-хубаво.

Бих си сложила такава табела в мазата над лавицата с бурканите. Може и една с "лютеница"

Дрънкулки за всеки ...

Платнени писма/чантички и облаче

А тези две дами си шушнеха и обсъждаха сладко, сладко минувачите в края на улицата.

Силата на смехотивизма: Сърджа Попович на TEDxBG

Гледайки събитията в последно време се сетих за презентазията на един истински консултант за революции- Сърджа Попович и как хумора е най- ефективен срещу всякакви диктатури:

Очаквай по-добро

снимка от тук

Отдавна искам да посетя някоя TEDxBG конференция и този януари имах щастието да го направя. Атмосферата беше неповторима. Хората, идеите, заряда, който беше изпълнил цялата опера (там се проведе събитието), ме държаха почти цял месец след това. 

Но точно сега искам да обърна внимание на една лекция, която засегна отдавна интересуващ ме въпрос. Тази на Даниела Тодорова, успешен мениджър избрал да зареже всичко и да иде да преподава в малко село край София по програмата "Заедно в час". Нямам желание да преразказвам чудесната й презентация, но искам да споделя същността й според мен. Това беше колко е важно да очакваш по-доброто от хората и как с ниските си очаквания ти подсъзнателно ги подтикваш да се провалят. Всички примери, които тя даде бяха силни и вдъхновяващи, но аз ще цитирам само един факт, който ме накара да се замисля. На децата, които са смятани за слаби ученици, учителите дават време за отговор 3-4 секунди, а на отличниците обикновено по 10-12. Макар разликата времево да изглежда минимална, тя реално е два пъти повече в полза на силния ученик и това се случва изцяло на подсъзнателно ниво. Да сте виждали някога учител да си засича времето за отговор с хронометър? Едва ли.

снимка от тук

Идеята, че ако повярваш в хората и имаш по-големи очаквания, те ще оправдаят доверието ти, се прокрадваше и в някои от другите лекции. Презентацията на Виктор Кирков беше едно живо потвърждение какви чудеса могат да се постигнат само за шест месеца, ако вярваш. Той е основател на "Отбор на надеждата" и чрез спорт и желание за промяна е успял да помогне на група бездомни младежи да си намерят постоянна работа, да завършат гимназия, някой да влезнат и в университет. Всичко това се е случило след формирането на футболен отбор за участие в Homeless World Cup в Мексико, където са победили отборите на страни като Англия и Франция. Резултати са по-добри дори от собствените му очаквания, а помоща, която е дал - незаменима.

Фактът, че подъзнателно ниските ни очаквания за някого, могат да го обезкуражат и дори да не пробва да постигне целите си, убягва на много хора. За сега се опитвам да не губя доверие и да очаквам добри резултати от всичко, с което се захване близкия ми кръг от хора, а помагам с каквото мога. Не е много, но всеки си има по една черна овца в семейството, която се нуждае някой да повярва в нея.

На Биенале

Честит Ви празник на Народните будители. По случай светлия ден, макари всъщност да е мрачен и дъждовен точно в момента, реших да се обогатя културно и да посетя Шестото биенале на малките форми в Плевен. То се провежда в галерия "Илия Бежков" и продължава до 21.12.2012г. 

Дори не знаех за другите пет, но специално от това останах много доволна. Имаше много картини с най-различни техники, няколко дърворезби и доста малки скулптури на повече от 300 творци. Беше интересно, обогатяващо и даже вдъхновяващо. От доста на време не ми се беше приисквало (каква дума) отново да грабна четката и боите, но като гледах всичкото това изкуство, ме засърбяха пръстите. Някои от картините като ги погледнех и си мислех, това мога и аз да го нарисувам, но без да съм опитала - няма как да знам. Други бяха наистина впечатляващи. Във всеки случай посещението си заслужава.

Да влезеш в кутийка за бижута

снимки от тук

И така, тази събота и неделя отскочих на екскурзия до Румъния. Отдавна трябваше да съм посетила нашата съседка, при все че е толкова лесно, но може би точно защото е близо, все отлагах. Голям пропуск. За трите дни, които прекарах там, най-голямо впечатление ми направи замъка Пелеш в Синая. Като го посетиш имаш чувството, че си попаднал в някоя приказка, малко изпълнена с туристи, но все пак приказното се усещаше във въздуха. Имаше си и кули, подходящи за някоя принцеса да спусне косите си за снажния принц, градина за следобедни разходки и чай, гора за страшния вълк и всичко необходимо.

 А като влезеш вътре се изумяваш какво са способни хората да постигнат от дърво. Цветята, фигурите, орнаментите - всичко е толкова ефирно и изящно, че не си сигурен от какъв материал е. Изключително ме впечатлиха и стъклените венециански полюлеи с шарени цветя накацали по тях. Имаше си и оръжейна, таен вход към спалнята на кралицата, даже и лична кинозаличка.  Да не говорим за библиотеката - всички тези книги подвързани с кожа и златни букви, всеки читател би завидял за тази колекция. Всичко беше толкова изящно, че се чувствах като в ръчно изработена кутийка за бижута, а и до известна степен си беше така с всички тези дърворезби от неизвестни майстори. До него се намираше и малък замък - Пелешор, в който са живели кралското семейство по време на строежа на Пелеш. 

Горещо препоръчвам на всеки да отскочи до там и да се потопи в тази приказка.

П.П. На излизане от замъка ми се стори, че в градината се разхожда и истинска принцеса. Оказа се една много красива булка, дошла за сватбена фотосесия. 

Сън на яве

снимка от  тук

Вчера Борисовата градина беше наистина приказна. Сякаш някой беше решил да види как ще е, ако превърне за един следобед това място в сън. Времето беше ясно, топло и приласкаващо. Още като влизах, на едно обкичено в розов цвят дърво, видях момче и момиче да се целуват, скрити между клоните. Слънцето галеше голите ми рамене, а жълтурчета бяха обсипали поляните наоколо. Тук там се срещаха плодни дръвчета в бели премени, а пойни птички се гонеха из клоните и песента им се разнасяше из целия парк.

Настаних се на брега на едното езерце направо върху камъчетата и загледах водата. Тя винаги е имала изключително успокояващ ефект върху мен. В езерцето имаше много попови лъжички и не беше от най - бистрите, но това не спираше регулярно някое щастливо куче да се пльокне вътре и да пие до насита.

Един гарван също ми направи изключително голямо впечатление. След като пограчи известно време от близкия клон, реши че достатъчно добре е обявил присъствието си и цопна да се изкъпе в езерцето. Поплиска се сладко, сладко, излезна, отръска се и отиде на слънце да изсъхне. Много умни птици са гарваните. Бях си взела чипс, но явно той е твърде твърд за да се глътне целият наведнъж и гарвана старателно си накисваше всяко парченце, което отмъкне, преди да го изяде. Доста време се забавлявах гледайки го и точно, когато започна да ми омръзва, нова странност се появи за мое развлечение.

По пътеката до мен се зададоха двама младежи и единият водеше на каишка не какво да е, а малко сладко порче. Каишката беше ярко синя, а животинчето със светло кафява козинка с по тъмни крачета и нещо, което приличаше на маска на очичките. Нослето му душеше любопитно наоколо, а задните му крачета подскачаха, докато обикаляше в тревата между жълтурчетата. Даже се замислих дали някога да не си взема и аз едно такова за домашен любимец.

На тръгване имах чувството, че излизам от някой паралелен свят, където всички са щастливи, влюбени и без проблеми. Ако можеше да се задържа в това състояние поне за седмица.

Всичко е въпрос на доверие

Една наистина вдъхновяваща лекция, която бих искала да видят колкото се може повече хора.

Simon Sinek: If You Don't Understand People, You Don't Understand Business from 99% on Vimeo.

Пясъчният танцьор

Слънцето се подава срамежливо над хоризонта и премигва сънено срещу крясъците на гларусите. Морето тъкмо се е отдръпнало, оставяйки едно чисто платно. Тогава идва неговото време. Пристъпва на пясъка с боси крака. Идва само с тояга, гребло и чисто сърце. Не го прави за пари, ното за публиката, а само подтикван от вътрешния си глас. И ето започва танца си. Вълните са оркестърът му, а птиците - публиката. Не му трябва друга музика, мелодията е в сърцето му. Върти се, подскача, а под босите му нозе започва да се появява образ. Картина отпечатала се върху пясъка. Песънчинките се отдръпват и подреждат. Пясъкът сякаш оживява, подтикнат от танца му. Морето създава музиката, на която той играе, но представлява и най - голямата му заплаха. Има време само до прилива. Тогва вълните ще изтрият картината, ще подредят песъчинките, ще изгладят пясъка. Красота създадена, за да е нетрайна. Крехкост, извличаща силата и въздействието си от своята беззащитност. Съществува само за миг и морето я поглъща. Утопия обединяваща в едно морето, пясъка и човека. 

Насам натам

В последно време доста се бях разобикаляла по планини и палянки. Няма нищо по-зареждащо за мен от пътуването особено, ако успея да се измъкна от жегите на някое красиво и прохладно място. За последните две седмици ходих на гости в две вили (в троянският балкан и една близо до Самоков). Когато си с приятели винаги си изкарваш страхотно, но тези къщички си бяха прекрасни и сами за себе си. Хубави дворчета с цветя, билки и плодни дръвчета, и гледка към склоновете на планината.

Вилите са едно прекрасно нещо, но точно тези две едва ли ще можете да посетите, за това нека да разкажа по подробно за нещо общодостъпно. Беглика фест и моето тригодишно чакане, за да се добера до там.

Самият фестивал се провежда на язовир Голям Беглик, 30 км над гр. Батак, на 1500 м надморска височина, в Западните Родопи. Продължителността му е 3 дни (петък-неделя), но е възможно да се купят и еднодневни билети на място. Какво всъщност представлява фестивалът? Той е насочен към творчество и хармонично общуване с природата, както пишеше на билета ми. И наистина е така - спи се на къмпинг, органичните остатъци от храната се компостират и тоалетните са доста екологични с тези трици. През деня има различни уъркшопи (работилници?) на различни теми, а вечерта музика (повечето от групите не ги бях чувала, но много ми харесаха). Имаше какво ли не - строителство със слама, йога, астрология, астрономия, цирк, разкази, стари игри, народни танци и много други. Навсякъде имаше шатри, в които се продаваше чай и различни вкусотийки. За малко да забравя Айляк сцената, където цял ден имаше готини миксчета и можеше просто да си лежиш в тревата и да слушаш.

А сега да разкажа и аз какво посетих. Първо отидох да видя какво е това нещо Йога на смеха и се оказа изключително забавно. Събират се 20-30 човека и с няколко прости и забавни игри се смеят до изнемогване :). Аз лично към края трудно си поемах дъх от смях и може би за това и последните упражнения са свързани с дишане. Следва астрономията, която се оказа, че се води от колега. Вечерта гледахме и през телескоп Луната и Юпитер. Отидох и на астрологията. Все пак трябва да покрием всички аспекти на звездите :). Беше много забавно особено в частта с разиграването на приказки. Аз бях джудже, от седемте, нищо че бяхме само 3 накрая. То и снежанка беше мъж, а една госпожица се вживя в прекрасния принц. Посетих и лекцията по Психология на гнева на един последовател на Кришна, но той толкова спокойно и монотонно говореше, че заспах на полянката. Все пак беше интересно, поне докато не заспах. Посетих и уъркшопа по месене на пълнозърнест хляб, който се състоеше в това да месят и обясняват пред нас. Така ми се искаше и аз да помеся :). За съжаление не успях да дочакам състезанието със самоделни лодки "Луд пингвин", щях да си изпусна автобуса.

И накрая един приятелки съвет, ако решите догодина и вие да посетите Беглика фест, което горещо ви препоръчвам. Вземете си топли дрехи, може даже и вълнени чорапи. През ноща температурата пада до към нула градуса (все пак 1500 м). Малко снимки за десерт:

Трябваше да си купя едни, че ми измръзнаха краката през ноща.

Айляк сцената

А ето и един истински айляк. Малко по-късно се метна и да поплува в язовира.

Цирк Кумбо

"Тавана" на една от пивниците :)

Общ изглед от "Далечната поляна"

"Дизайнерски" очила

Тъй като юни месец почти измина без аз въобще да се вясна в блога си, мисля че е крайно

време да публикувам нещо.

Вдъхновението ме озари на форума проведен на Sofia Design Week.

Настаних се и започнах да наблюдавам хората, които изпълваха залата, с неприкрит интерес. Аудиторията беше наистина колоритна и разнообразна, но имаше една повтаряща се черта и това бяха очилата. Явно, ако искаш да докараш подходящия "имидж" за дизайнер, трябва да се снабдиш с точно определен вид очила. Това при условие, че се нуждаеш все пак от въоръжаване на зрението. Видях да влизат в залата поне десетина субекта от мъжки и женски пол с подобни очила. Най - отличителното в тях са черните рамки и широките стъкла с, не знам как точно да ги определя, трапецовидна (?) форма. Очилата явно пасваха на почти всички стилове. Имаше елегантно облечени господа с такива, малки феерични феички със сладки пантофки, да го наречем "стрийт" стил облечени, (тук ще си проличи колко съм скарана с модата) или някаква абсолютно безумна комбинация и единствената пресечна точка между всички изброени си оставаха дебелите черни рамки. Някой от хората определено нямаха подходящото лице за тях или най-малкото се нуждаеха от една идея по-малки такива.

Така че вече знаете, ако искате да изглеждате като дизайнер на място, снабдете с по един чифт. Има и слънчеви очила с подобна форма, а там даже и рамките варират в цветове.

Gil Elvgren

Поради нашумялата кампания с билбордове из цяла София, реших да изместя спектъра на интереса от пластичните операции и силиконовите гърди към изключително симпатичните рисувани момичета на самите реклами. Парадокса тук е, че те са били изцяло естествени и са по-известни като pin-up girls. Самите изображения на билбордовете подозрително много приличат на творчеството на Gil Elvgren. И сами можете да видите приликата между неговите момичета, в ляво и тези от рекламната кампания, в дясно. Ето и малко информация за самия художник:

Gil Elvgren (1914-1980), ще го пиша на английски понеже не съм сигурна как се пише, е роден под името Gillette Elvgren. Той е американски художник на пин-ъп момичета, реклами и илюстрации. Elvgren бил един от по-важните пин-ъп и глемър художник на 20-ти век. Днес той е най-известен със пин-ъп картините си за Brown & Biegelow. Elvgren е завършил Американската Художествена Академия.

Тази е една от най-любимете ми от творбите му. Наистина много ме забавлява, а и интерпретацията в стил кубизъм е чудесна.

03:09 минути вълшебство

Феята на стената

"Танцът" от серията "Изкуства" на Алфонс Муха висеше като плакат в спалнята на родителите ми. Като бях малка обичах да си представям, че когато няма никой вкъщи, тя оживява и обикаля като си измислях какви ли не истории. За мен тя беше митична фея способна на какви ли не чудеса.

Вече като много по-голяма открих и стила на картината - Ар Нуво и се влюбих силно във всичките му въплъщения, както в архитектурата така и в графиката и изкуството. Алфонс Муха си ми остана най - любимия представител с неговите образи на богини и феи въплътили женската красота и изящество. Майсторството и финеса на творбите му и до днес ме очароват, но трябва да призная,че едва когато посетих Прага разбрах, че той всъщност е чех. Малко засрамена като се прибрах проучих биографията му, която се оказа доста интересна.

Оказва се, че този невероятен гений на графиката не е бил приет първоначално в Пражката художествена академия под предлог за липса на художествен талант. Започва като рисува декори, а в последствие след като съдбата му се усмихва и си намира спонсор е приет да учи и в Художествената академия в Мюнхен. Истинският апогей на твореца започва на 26.12.1894 с плакатът на постановката "Жизмонда", който му възлагат по чиста случайност, защото дежурният художник се е разболял, а плаката е трябвало да бъде готов и разлепен на първия ден от новата година:

Сезоните:

Изкуствата:

Да откриеш Стефан Кънчев

Веднага да си кажа, че името на поста е пряко прекопирано от името на презентацията на Адриан Димитров и Яна Симеонова от миналогодишният TEDxBG. Точно благодарение на тях и прекрасният сайт създаден от екипа им успях да открия Стефан Кънчев. Останах без думи като разгледах творчеството му. Да съществува такъв графичен гений и въпреки, че съм израснала заобиколена от работата му, дори да не подозирам за съществуването му. Кънчев е автор на повече от 1000 запазени знака и символа, много от които и до днес се използват, над 650 пощенски марки, плакати, картички, пликове, опаковки и какво ли още не. Но стига обща информация, да се съсредоточим върху творчеството му.

С някой от създадените от него знаци съм израснала, без да се замислям дори, кой ги е направил като тези на БНТ, издателство "Наука и Изкуство", "Балканкар", "Петрол", Централен куклен театър София, "Слънчев бряг". Други ми станаха любими в момента, който ги съзрях. :

Създал е и много марки, творби за телевизията, плакати и даже проект за юбилейни монети.

Създал си е лесно разпознаваем стил и е успял да вплете традиционни български мотиви със съвременно усещане. И всичко това е изработено на ръка. За мен така изглежда геният в чист вид.