A blog, a tree

И така вече в няколко блога видях тази прекрасна кампания "A blog, a tree", която са подели I plant a tree и ITSTH. Само трябва да сложиш едно такова зелено бутонче в блога си. А най-хубавата част е, че даже може и да си избереш от няколко вида дървета. А аз си избрах дъб и си представям как след няколко десетилетия моя блог ще е спомогнал за израстванеtо на едно прекрасно величествено дърво. 
Още от малка обожавах дъбовете и обикалях из парка да събирам жълъдчетата ми. Тези дървета имат невероятна корона, която позволява на светлината да се разпръсква по един наистина вълшебен начин. Дъбовите гори винаги са ми вдъхвали усещане за топлота и уют. 

Oт дълбока древност дъбовите сенки са места за планиране и осъществяване на значими обществени събития… 

Вярвало се е, че докосването до листата му носи здраве, допирането на клонка до ръцете или лицето освобождават от болест. Счита се, че по такъв начин здравият дух на дървото предава част от силата си на боледуващия…

Текстурата на дървесината внушава /дарява/ жизнена енергия с предаване на силата и дълголетието на дървото. 

В народните ни поверия /песни/ дъбът е символ на сила, мъдрост, величие, твърдост.

Единственото решение

Случвало ли ви се е да ви пренебрегнат заради игра?
Не сте се виждали няколко дни и той сяда да играе на компютъра. Точно в момента си мисля, че това е единственото решение:

Като счупено стъкло

снимка от тук

Стъклото е гладко, подредено, прозрачно. Понякога даже не забелязваме, че е там, точно както правим и с живота ни. Битието ни на моменти е толкова
придвидимо, че забравяме да живеем истински, че можем да оформим това стъкло в прекрасна красива фигура или блистящ кристал.

Понякога обаче забравяме и колко крехък може да бъде живота, точно както и съклото. Може да го подлагаш на изключителни натоварвания и натиск, но само един удар и вече е на парчета. Счупено. Всяко парченце запазено в спомените  на тези, които са ни познавали, отразявайки различна  част от картината на изминатият път.

Точно тези късчета, подредени отново, оформят границата между живота и смърта и са най-подходящи за тази сграда на прехода - Трауният дом.

Гонитба в джунглата

снимка от тук

 Тази сутрин се събудих и в главата ми още се въртяха сцените на един от най - странните сънища за последната година. Цял екшън се разви тази нощ. Преследвания, напрежение, бързи обрати, всичко си имаше. До тук нищо необичайно като изключим героя в този екшън. Беше една сладка черна горила с искрящо синьо яке. По неизвестни причини цвета на дрешката не успяваше да го издаде по време на гонитбата в джунглата. Само 2-3 листа бяха достатъчни, за да го скрият и той ловко да дръпне изпод тях лианите на предварително заложеният капан. Преследвачите му бяха банда бракониери. Мръсни, с липсващ по някой и друг зъб и криви носове. Май всички герои в съня ми повече подхождаха повече за някоя анимация, но всичко изглеждаше съвсем реално. Все пак усещането като се събудих си беше странно и леко неловко. Може да патентовам идеята за някой филм кой знае.