София диша и твори

За всички любители на зъбни колела,
тази неземна красота беше при една палатка със стийм-пънк бижута.

Тази година за пръв път успях да посетя София Диша. Най-вероятно това се дължи на факта, че беше цели четири поредни седмици, иначе все бях я на море, я в някоя друга географска ширина. Оказа се, че освен да диша, София също така твори, танцува и пее.

 Една бърз поглед върху масичките и вече неусетно се е появила усмивка, която си стои там до края на разходката. А аз, както и още доста хора, съдейки по броя фотоапарати на квадратен метър, видях прекрасна възможност да поснимам. Водейки се от максимата, че "A picture is worths a thousand words", ще ви покажа, някой от по-симпатичните ми кадри:

И аз като индианците се впечатлявам от цветни стъкълца. Колкото по-шарено, толкова по-хубаво.

Бих си сложила такава табела в мазата над лавицата с бурканите. Може и една с "лютеница"

Дрънкулки за всеки ...

Платнени писма/чантички и облаче

А тези две дами си шушнеха и обсъждаха сладко, сладко минувачите в края на улицата.

Силата на смехотивизма: Сърджа Попович на TEDxBG

Гледайки събитията в последно време се сетих за презентазията на един истински консултант за революции- Сърджа Попович и как хумора е най- ефективен срещу всякакви диктатури:

Очаквай по-добро

снимка от тук

Отдавна искам да посетя някоя TEDxBG конференция и този януари имах щастието да го направя. Атмосферата беше неповторима. Хората, идеите, заряда, който беше изпълнил цялата опера (там се проведе събитието), ме държаха почти цял месец след това. 

Но точно сега искам да обърна внимание на една лекция, която засегна отдавна интересуващ ме въпрос. Тази на Даниела Тодорова, успешен мениджър избрал да зареже всичко и да иде да преподава в малко село край София по програмата "Заедно в час". Нямам желание да преразказвам чудесната й презентация, но искам да споделя същността й според мен. Това беше колко е важно да очакваш по-доброто от хората и как с ниските си очаквания ти подсъзнателно ги подтикваш да се провалят. Всички примери, които тя даде бяха силни и вдъхновяващи, но аз ще цитирам само един факт, който ме накара да се замисля. На децата, които са смятани за слаби ученици, учителите дават време за отговор 3-4 секунди, а на отличниците обикновено по 10-12. Макар разликата времево да изглежда минимална, тя реално е два пъти повече в полза на силния ученик и това се случва изцяло на подсъзнателно ниво. Да сте виждали някога учител да си засича времето за отговор с хронометър? Едва ли.

снимка от тук

Идеята, че ако повярваш в хората и имаш по-големи очаквания, те ще оправдаят доверието ти, се прокрадваше и в някои от другите лекции. Презентацията на Виктор Кирков беше едно живо потвърждение какви чудеса могат да се постигнат само за шест месеца, ако вярваш. Той е основател на "Отбор на надеждата" и чрез спорт и желание за промяна е успял да помогне на група бездомни младежи да си намерят постоянна работа, да завършат гимназия, някой да влезнат и в университет. Всичко това се е случило след формирането на футболен отбор за участие в Homeless World Cup в Мексико, където са победили отборите на страни като Англия и Франция. Резултати са по-добри дори от собствените му очаквания, а помоща, която е дал - незаменима.

Фактът, че подъзнателно ниските ни очаквания за някого, могат да го обезкуражат и дори да не пробва да постигне целите си, убягва на много хора. За сега се опитвам да не губя доверие и да очаквам добри резултати от всичко, с което се захване близкия ми кръг от хора, а помагам с каквото мога. Не е много, но всеки си има по една черна овца в семейството, която се нуждае някой да повярва в нея.

Късче красота

Искали ли сте някога да покорите целия космос, а какво ще кажете да украсите ръката си с цяла планета? Една такава синичка или зеленичка, или каквато си поискате. Ще добавим и няколко пръстена за разкош, за да се получи истински Сатурн. 

Или пък искате обици, които да  отиват на специален тоалет? А може би имате нужда от бижута за специален случай единствени и неповторими като самото събитие? 

А защо не пръстен със зодиакалното ви камъче, за да ви служи като личен амулет например.

Имате специална тема или ключова дума важна за вас? Тя ще бъде превърната в късче красота в студиото на  LoriinJo. Можете да ги намерите тук.

На Биенале

Честит Ви празник на Народните будители. По случай светлия ден, макари всъщност да е мрачен и дъждовен точно в момента, реших да се обогатя културно и да посетя Шестото биенале на малките форми в Плевен. То се провежда в галерия "Илия Бежков" и продължава до 21.12.2012г. 

Дори не знаех за другите пет, но специално от това останах много доволна. Имаше много картини с най-различни техники, няколко дърворезби и доста малки скулптури на повече от 300 творци. Беше интересно, обогатяващо и даже вдъхновяващо. От доста на време не ми се беше приисквало (каква дума) отново да грабна четката и боите, но като гледах всичкото това изкуство, ме засърбяха пръстите. Някои от картините като ги погледнех и си мислех, това мога и аз да го нарисувам, но без да съм опитала - няма как да знам. Други бяха наистина впечатляващи. Във всеки случай посещението си заслужава.

Ти гониш

Булфото

 И така  миналата седмица и аз отидох да ме видят животните в зоологическата градина в София и трябва да отбележа, че бях очарована от тези мъници на снимката. Това са така наречените Мармозетки на Жофроа. Дълги са не повече от педя и много енергични. Първият път като ги видях имаше и бебета, които се накачулваха на гърба на майка си и увиваха опашки през коремчето й, а тя ги разнасяше наоколо. По интересно ми стана, обаче когато две от тях започнаха да си играят на "ти гониш". Гонеха се докато едната не скочи на гърба на другата и след кратко боричкане преследвача беше подгонен и така отново и отново. Голяма игра падна, а най - пострадал се оказа здравеца в клетката., върху който се хвърляха от близкото клонче, докато се гонеха.

 Подобно поведение се наблюдаваше и при едни техни събратя, но там най - малката маймунка нападаше и хапеше най-голямата, след което бягаше. След като й омръзна да се занимава с тартора на групата, малкият нахалник реши да търси свободата и хвана един много голям камък и започна да млати с него по стената. Освен че отчупи част от теракота, не постигна по-голям успех, но все пак не се отказа в продължение на двайсетина минути. Омръзна ми да го гледам., пък и си беше бая горещо и продължих обиколката си из зоологическата.

 При мечките също беше много интересно. Хималайската беше в по - спортно настроение и се занимаваше да катери баирчетата в клетката си и да ги слиза на заден ход. Гризлито пък се разхлаждаше във вода в един по -сенчест ъгъл и нямаше никакво намерение да излиза от там.  Европейската гонеше ябълките, които й хвърляше един от посетителите. Даже веднъж се изправи на задни лапи да се примоли за следващото плодче, което да изяде само с едно звучно "хрус".

 Най ме озадачи лисицата, която беше захапала едно парче дърво и обикаляше в кръг клетката си, като всеки път като минаваше покрай мен се изхилваше. Наистина можех да чуя едно приглушено  "хихихи" при всяка обиколка. 

 Като че ли само хипопотамът не беше доволен и пухтеше пред леко открехнатата си зимна клетка и  искаше да влезе на сянка.  

Наистина прекрасен следобед изкарах и то само за левче, а ако много напечеше имаше по някоя удобна сенчеста пейка, на която да отморя, пък продаваха и сладолед.

Сън на яве

снимка от  тук

Вчера Борисовата градина беше наистина приказна. Сякаш някой беше решил да види как ще е, ако превърне за един следобед това място в сън. Времето беше ясно, топло и приласкаващо. Още като влизах, на едно обкичено в розов цвят дърво, видях момче и момиче да се целуват, скрити между клоните. Слънцето галеше голите ми рамене, а жълтурчета бяха обсипали поляните наоколо. Тук там се срещаха плодни дръвчета в бели премени, а пойни птички се гонеха из клоните и песента им се разнасяше из целия парк.

Настаних се на брега на едното езерце направо върху камъчетата и загледах водата. Тя винаги е имала изключително успокояващ ефект върху мен. В езерцето имаше много попови лъжички и не беше от най - бистрите, но това не спираше регулярно някое щастливо куче да се пльокне вътре и да пие до насита.

Един гарван също ми направи изключително голямо впечатление. След като пограчи известно време от близкия клон, реши че достатъчно добре е обявил присъствието си и цопна да се изкъпе в езерцето. Поплиска се сладко, сладко, излезна, отръска се и отиде на слънце да изсъхне. Много умни птици са гарваните. Бях си взела чипс, но явно той е твърде твърд за да се глътне целият наведнъж и гарвана старателно си накисваше всяко парченце, което отмъкне, преди да го изяде. Доста време се забавлявах гледайки го и точно, когато започна да ми омръзва, нова странност се появи за мое развлечение.

По пътеката до мен се зададоха двама младежи и единият водеше на каишка не какво да е, а малко сладко порче. Каишката беше ярко синя, а животинчето със светло кафява козинка с по тъмни крачета и нещо, което приличаше на маска на очичките. Нослето му душеше любопитно наоколо, а задните му крачета подскачаха, докато обикаляше в тревата между жълтурчетата. Даже се замислих дали някога да не си взема и аз едно такова за домашен любимец.

На тръгване имах чувството, че излизам от някой паралелен свят, където всички са щастливи, влюбени и без проблеми. Ако можеше да се задържа в това състояние поне за седмица.

A blog, a tree

И така вече в няколко блога видях тази прекрасна кампания "A blog, a tree", която са подели I plant a tree и ITSTH. Само трябва да сложиш едно такова зелено бутонче в блога си. А най-хубавата част е, че даже може и да си избереш от няколко вида дървета. А аз си избрах дъб и си представям как след няколко десетилетия моя блог ще е спомогнал за израстванеtо на едно прекрасно величествено дърво. 
Още от малка обожавах дъбовете и обикалях из парка да събирам жълъдчетата ми. Тези дървета имат невероятна корона, която позволява на светлината да се разпръсква по един наистина вълшебен начин. Дъбовите гори винаги са ми вдъхвали усещане за топлота и уют. 

Oт дълбока древност дъбовите сенки са места за планиране и осъществяване на значими обществени събития… 

Вярвало се е, че докосването до листата му носи здраве, допирането на клонка до ръцете или лицето освобождават от болест. Счита се, че по такъв начин здравият дух на дървото предава част от силата си на боледуващия…

Текстурата на дървесината внушава /дарява/ жизнена енергия с предаване на силата и дълголетието на дървото. 

В народните ни поверия /песни/ дъбът е символ на сила, мъдрост, величие, твърдост.

Всичко е въпрос на доверие

Една наистина вдъхновяваща лекция, която бих искала да видят колкото се може повече хора.

Simon Sinek: If You Don't Understand People, You Don't Understand Business from 99% on Vimeo.

Пясъчният танцьор

Слънцето се подава срамежливо над хоризонта и премигва сънено срещу крясъците на гларусите. Морето тъкмо се е отдръпнало, оставяйки едно чисто платно. Тогава идва неговото време. Пристъпва на пясъка с боси крака. Идва само с тояга, гребло и чисто сърце. Не го прави за пари, ното за публиката, а само подтикван от вътрешния си глас. И ето започва танца си. Вълните са оркестърът му, а птиците - публиката. Не му трябва друга музика, мелодията е в сърцето му. Върти се, подскача, а под босите му нозе започва да се появява образ. Картина отпечатала се върху пясъка. Песънчинките се отдръпват и подреждат. Пясъкът сякаш оживява, подтикнат от танца му. Морето създава музиката, на която той играе, но представлява и най - голямата му заплаха. Има време само до прилива. Тогва вълните ще изтрият картината, ще подредят песъчинките, ще изгладят пясъка. Красота създадена, за да е нетрайна. Крехкост, извличаща силата и въздействието си от своята беззащитност. Съществува само за миг и морето я поглъща. Утопия обединяваща в едно морето, пясъка и човека. 

Необичайни смъртни случаи

Една по-интересна част от проучването ми за дипломният ми проект.

§ 458 г. пр. Хр. - Есхил, гръцки драматург, е убит, когато орел пуска жива костенурка върху плешивата му глава, смятайки я за камък. Костенурката оживява.

§ 272 г. пр. Хр. - Според Плутарх Пир - владетел, от когото произлиза израза „пирова победа“ (победа с много жертви, безсмислена победа), умира в малка градска битка в Аргос, когато стара жена хвърля керемида върху главата му, зашеметява го и позволява на другите войници да го довършат.

§ 270 г. пр. Хр. - Според слуховете Пилат от Кос, александрийски поет, се ядосал и умрял от безсъние докато размишлявал над Парадокса на лъжеца.

§ 207 г. пр. Хр. - Вярва се, че Хризип, гръцки философ стоик, е умрял от смях докато гледал как пияното му магаре се опитвало да яде смокини.

§ 258 г. -Свети Лаврентий бива изпечен "на грил" върху голяма скара в Рим. Често той е изобразяван с предмета на своето убийство. Според легендата светецът е толкова смел и издръжлив, че преди да умре, не дава информация на римляните за църквата, а извиква "Manduca, iam coctum est" ("Яж, защото е добре приготвено.").

§ 336 г. - Арий, основоположник на арианството, изпуска газове толкова силно, че изкарва вътрешните си органи.

§ 1135 - смята се, че Хенри I е починал, след като е преял с миноги.

§ 1277 - папа Йоан XXI загива, след като научната му лаборатория се срутва върху него, докато прави опити.

§ 1410 - Мартин Арагонски умира в следствие на смъртоносна комбинация от необуздан смях и стомашно разстройство.

§ 1478 - Джордж Плантагенет, херцог на Кларънс, е екзекутиран чрез удавяне в бъчва с вино, по собствено нареждане.

§ 1599 - бирманският цар Нанда Байин умрял от смях, след като италиански търговец му казал, че Венеция е свободна държава без крал.

§ 1601 - според една от легендите, знаменитият астроном Тихо Брахе умрял, след като пикочният му мехур се пръснал по време на банкет. Понеже било проява на изключително неуважение към домакините да се напусне масата, преди да е свършила вечерята, Тихо Брахе се стискал, докато накрая мехурът му не издържал.

§ 1626 - Франсис Бейкън умрял от пневмония. Той се разболял, докато пълнил пиле с лед, за да докаже, че замразяването запазва храната годна за консумация за по-дълго време.

§ 1660 - шотландският аристократ Томас Урхарт умрял от смях, след като научил, че Чарлз II е дошъл на власт.

§ 1673 - известният френски творец Молиер умира след пристъп на кашлица, докато играе главната роля в своята комедия Le Malade imaginaire ("Мнимият болен").

§ 1687 - композиторът Жан-Батист Люли умира от гангрена на пръст на крака. Той я получава, след като пробожда пръста си с дървена пръчка, докато оркестрира тържествен концерт по случай оздравяването на краля след болест. По това време вместо диригентска палка се е използвала пръчка, с която се е тропало по земята.

§ 1753 - проф. Георг Вилхелм Рихман, руски физик от Санкт Петербург, бива ударен от рядка кълбовидна мълния, докато наблюдава буря. Рихман е първият изследовател на електричеството в Русия.1751 - Жулиен Офрей дьо Ла Метри, френски физик, писател и философ, умира от преяждане на банкет в негова чест.

Да отскочим до Пловдив

С една приятелка, която имаше свободен ден, решихме да отскочим до Пловдив. Града е идеална дестинация за еднодневно пътуване. Посетихме Старият град, защото и на двете ни това беше голям пропуск в опознаването на родината. Речено сторено. Взехме влака в 10:45, не си падаме по особено ренното ставане и само на 2 часа и 20 мин. от София ни очакваше Пловдив. Още със слизането гарата ми направи впечатление с много интересните си орнаменти по прозорците.

След това хванахме ул. Иван Вазов и бързо и приятно, под сенките на гигантски чинари, за 15-20 минути стигнахме площада пред Пощата. Не бях виждала такова струпване на магазини за обувки, колкото по тази улица. Тъй като вече беше станало време за обяд хапнахме в един ресторант и се отправихме към Старият град.

Самият той е наистина великолепен с тесните павирани улички и старите къщи в пъстри цветове. Ако смятате да го посещавате, обаче задължително си вземете удобни обувки с по-дебели подметки, защото калдъръма към края на разходката ще ви се види черен. Също така е хубаво да не избирате понеделника за посещението ви като нас, защото Етногравският музей не работи. Тъй като не знам какво още да ви кажа, ще ви покажа малко от по-хубавите ми снимки:

Железопътната гара

Общината с фонтана пред нея

Малко сувенири

Най-характерната снимка за Старият град според мен. Даже и като корица на албум съм я виждала

Камбанарията на църквата св. св. Константин и Елена

Балабановата къща

Къщата на Ламартин

Една и съща уличка на отиване и връщане.

Насам натам

В последно време доста се бях разобикаляла по планини и палянки. Няма нищо по-зареждащо за мен от пътуването особено, ако успея да се измъкна от жегите на някое красиво и прохладно място. За последните две седмици ходих на гости в две вили (в троянският балкан и една близо до Самоков). Когато си с приятели винаги си изкарваш страхотно, но тези къщички си бяха прекрасни и сами за себе си. Хубави дворчета с цветя, билки и плодни дръвчета, и гледка към склоновете на планината.

Вилите са едно прекрасно нещо, но точно тези две едва ли ще можете да посетите, за това нека да разкажа по подробно за нещо общодостъпно. Беглика фест и моето тригодишно чакане, за да се добера до там.

Самият фестивал се провежда на язовир Голям Беглик, 30 км над гр. Батак, на 1500 м надморска височина, в Западните Родопи. Продължителността му е 3 дни (петък-неделя), но е възможно да се купят и еднодневни билети на място. Какво всъщност представлява фестивалът? Той е насочен към творчество и хармонично общуване с природата, както пишеше на билета ми. И наистина е така - спи се на къмпинг, органичните остатъци от храната се компостират и тоалетните са доста екологични с тези трици. През деня има различни уъркшопи (работилници?) на различни теми, а вечерта музика (повечето от групите не ги бях чувала, но много ми харесаха). Имаше какво ли не - строителство със слама, йога, астрология, астрономия, цирк, разкази, стари игри, народни танци и много други. Навсякъде имаше шатри, в които се продаваше чай и различни вкусотийки. За малко да забравя Айляк сцената, където цял ден имаше готини миксчета и можеше просто да си лежиш в тревата и да слушаш.

А сега да разкажа и аз какво посетих. Първо отидох да видя какво е това нещо Йога на смеха и се оказа изключително забавно. Събират се 20-30 човека и с няколко прости и забавни игри се смеят до изнемогване :). Аз лично към края трудно си поемах дъх от смях и може би за това и последните упражнения са свързани с дишане. Следва астрономията, която се оказа, че се води от колега. Вечерта гледахме и през телескоп Луната и Юпитер. Отидох и на астрологията. Все пак трябва да покрием всички аспекти на звездите :). Беше много забавно особено в частта с разиграването на приказки. Аз бях джудже, от седемте, нищо че бяхме само 3 накрая. То и снежанка беше мъж, а една госпожица се вживя в прекрасния принц. Посетих и лекцията по Психология на гнева на един последовател на Кришна, но той толкова спокойно и монотонно говореше, че заспах на полянката. Все пак беше интересно, поне докато не заспах. Посетих и уъркшопа по месене на пълнозърнест хляб, който се състоеше в това да месят и обясняват пред нас. Така ми се искаше и аз да помеся :). За съжаление не успях да дочакам състезанието със самоделни лодки "Луд пингвин", щях да си изпусна автобуса.

И накрая един приятелки съвет, ако решите догодина и вие да посетите Беглика фест, което горещо ви препоръчвам. Вземете си топли дрехи, може даже и вълнени чорапи. През ноща температурата пада до към нула градуса (все пак 1500 м). Малко снимки за десерт:

Трябваше да си купя едни, че ми измръзнаха краката през ноща.

Айляк сцената

А ето и един истински айляк. Малко по-късно се метна и да поплува в язовира.

Цирк Кумбо

"Тавана" на една от пивниците :)

Общ изглед от "Далечната поляна"

"Дизайнерски" очила

Тъй като юни месец почти измина без аз въобще да се вясна в блога си, мисля че е крайно

време да публикувам нещо.

Вдъхновението ме озари на форума проведен на Sofia Design Week.

Настаних се и започнах да наблюдавам хората, които изпълваха залата, с неприкрит интерес. Аудиторията беше наистина колоритна и разнообразна, но имаше една повтаряща се черта и това бяха очилата. Явно, ако искаш да докараш подходящия "имидж" за дизайнер, трябва да се снабдиш с точно определен вид очила. Това при условие, че се нуждаеш все пак от въоръжаване на зрението. Видях да влизат в залата поне десетина субекта от мъжки и женски пол с подобни очила. Най - отличителното в тях са черните рамки и широките стъкла с, не знам как точно да ги определя, трапецовидна (?) форма. Очилата явно пасваха на почти всички стилове. Имаше елегантно облечени господа с такива, малки феерични феички със сладки пантофки, да го наречем "стрийт" стил облечени, (тук ще си проличи колко съм скарана с модата) или някаква абсолютно безумна комбинация и единствената пресечна точка между всички изброени си оставаха дебелите черни рамки. Някой от хората определено нямаха подходящото лице за тях или най-малкото се нуждаеха от една идея по-малки такива.

Така че вече знаете, ако искате да изглеждате като дизайнер на място, снабдете с по един чифт. Има и слънчеви очила с подобна форма, а там даже и рамките варират в цветове.

Gil Elvgren

Поради нашумялата кампания с билбордове из цяла София, реших да изместя спектъра на интереса от пластичните операции и силиконовите гърди към изключително симпатичните рисувани момичета на самите реклами. Парадокса тук е, че те са били изцяло естествени и са по-известни като pin-up girls. Самите изображения на билбордовете подозрително много приличат на творчеството на Gil Elvgren. И сами можете да видите приликата между неговите момичета, в ляво и тези от рекламната кампания, в дясно. Ето и малко информация за самия художник:

Gil Elvgren (1914-1980), ще го пиша на английски понеже не съм сигурна как се пише, е роден под името Gillette Elvgren. Той е американски художник на пин-ъп момичета, реклами и илюстрации. Elvgren бил един от по-важните пин-ъп и глемър художник на 20-ти век. Днес той е най-известен със пин-ъп картините си за Brown & Biegelow. Elvgren е завършил Американската Художествена Академия.

Тази е една от най-любимете ми от творбите му. Наистина много ме забавлява, а и интерпретацията в стил кубизъм е чудесна.

Суперлуние

Днес Луната ще приближи Земята на най-близкото разстояние, регистрирано от 1992 година насам. Това е поредният лунен перигей, или както учените на шега го наричат "суперлуние". Земният спътник ще ни приближи на разстояние от 356,5 хиляди километра. Според твърдението на редица учени, събитието, което астрофизиците чакат цели 19 години, заплашва света с природни катастрофи. (Източник: КРОСС)

И така всеки лунатик тази вечер може да е много щастлив. Луната е най-голяма от 19 години насам. Време за всякакви ритуали свързани с луната. Само не знам на лунната диета това отчита ли се. Казват, че при пълнолуние лудите бродят по улиците, а какво ли става по суперлуние? Тази нощ може да лудувате спокойно и да обвините луната за действията си. Имайте предвид само, че следващите 19 години най вероятно няма да ви се отдаде подобен шанс. Аз поне ще се опитам да си седя кротко, пък и май се опитвам да се разболея, но няма да се дам толкова лесно. Утре съм на театър. :)

снимка: photonensauger