Показват се публикациите с етикет моменти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет моменти. Показване на всички публикации

понеделник, 21 декември 2015 г.

Нюанси на нежност

снимка: Juan Fortique
Цветовете на коледните светлини изпълващи стаята
тихата музика
ласките по лицето ми
пръстите ти в косата ми
мекотата на устните
очите пълни с нежност
челото ми идеално лягащо в профила на лицето ти
спокойствието на близостта
безвремието на споделеността

четвъртък, 3 септември 2015 г.

Inception

снимка от тук
Днес се събудих два пъти.
Първо сънувах как с теб сме в подводница някъде близо до бреговете на Канада или може би Аляска. Отворих очи и видях как слънцето се прокрадва през цъфналите клони на вишната в бабиния ми двор. Попремигах срещу слънчевите зайчета и в съзнанието ми се появи въпроса: "Хей, не отрязаха ли това любимо мое дърво преди няколко години?". Повдигнах глава и те видях блажено спящ, облегнат на ствола на дървото, а аз всъщност бях полегнала в скута ти.  Изправих се и отидох да седна на пейката да се попека на слънце, а баба ми мина и попита къде си. Предупредих я, че спиш, но тя въпреки това отиде да те търси за нещо. Случиха се още няколко неща, говорих с още няколко човека и след малко се събудих. Отново.
Този път теб те нямаше. Повъртях се в топлото легло в стаята ми и се замислих над съня ми. Явно в последните дни толкова мисля за теб, че съзнанието ми е започнало да те извежда в съня ми на няколко нива. Понякога се чудя дали отново бихме се срещнали и как, но това е безсмислено действие. Ти се появи, за да ме измъкнеш от дупката, в която бях затънала онази зима и едва ли съдбата ще срещне пътищата ни отново.

вторник, 11 март 2014 г.

ръце

ръце, мъжки ръце. това ми трябва сега. да ме утешат, да ме приласкаят, да ме прегърнат. все още се чудя кой би издържал да ме гушка половин час. май няма кого да помоля за това. такава прегръдка има последици. такава прегръдка руши бариери. такава прегръдка свързва души. а никой не би се отказал лесно от собствените си стени.

четвъртък, 6 март 2014 г.

Ти си

вдъх в косите ми
целувка по челото ми
прегръдка откъм гърба ми

слънцето на моя изток
полъх на надежда
безценна обреченост

душата ми отразена в твоята
уюта на непознатото познато
прозрял ме до съвършенство

сряда, 4 декември 2013 г.

Скрити мисли

снимка от тук
Ако има нещо, което наистина ще ми липсва в теб, е начина, по който се гушкахме, докато гледахме нещо на компютъра ти. Тогава света беше толкова завършен и съвършен. Ръцете ти, които  създаваха малко парченце от рая, обвити около мен. Как от време на време ме стискаше леко по-силно, само за да изразиш любовта си по-осезаемо. Едва ли някога ще спре да ми липсва това усещане.

петък, 19 октомври 2012 г.

Маркио

снимка: аз
Хубавото време днес ме върна пак към прекрасното лято, което имах тази година и невероятните кътчета, които имах късмета да посетя. Едно от тях е Маркио, където се намира това прекрасно езеро заобилоколено с борове. Имаше и две островчета, които при желание, можеше да обиколиш с кану, а по бреговете му цъфтяха нежни бели лилии. Няколко от слънчевите следобеди прекарах на това малко кейче, под топлите лъчи на Финладското слънце. Можех да гледам с часове белите облаци по лазурното небе. Проблема беше само, че ако прекалиш с излежаването там, след това целия свят ти се полюшва в същия ритъм като водите на езерето.
 Честно да си призная най-голямо удоволствие ми доставяше да се нагрея хубаво в близката сауна, бързо да изтичам по ситния пясък и да се цопна в бистрата студена вода. Малко е шоково в началото, докато свикнеш, но после е голям кеф. След няколко повторения се чувстваш толкова спокоен и отпуснат все едно не ходиш, а летиш в облаците. Жалко, че няма подобно приказно място някъде по на близко.

петък, 27 април 2012 г.

Сън на яве

снимка от  тук
Вчера Борисовата градина беше наистина приказна. Сякаш някой беше решил да види как ще е, ако превърне за един следобед това място в сън. Времето беше ясно, топло и приласкаващо. Още като влизах, на едно обкичено в розов цвят дърво, видях момче и момиче да се целуват, скрити между клоните. Слънцето галеше голите ми рамене, а жълтурчета бяха обсипали поляните наоколо. Тук там се срещаха плодни дръвчета в бели премени, а пойни птички се гонеха из клоните и песента им се разнасяше из целия парк.
Настаних се на брега на едното езерце направо върху камъчетата и загледах водата. Тя винаги е имала изключително успокояващ ефект върху мен. В езерцето имаше много попови лъжички и не беше от най - бистрите, но това не спираше регулярно някое щастливо куче да се пльокне вътре и да пие до насита.
Един гарван също ми направи изключително голямо впечатление. След като пограчи известно време от близкия клон, реши че достатъчно добре е обявил присъствието си и цопна да се изкъпе в езерцето. Поплиска се сладко, сладко, излезна, отръска се и отиде на слънце да изсъхне. Много умни птици са гарваните. Бях си взела чипс, но явно той е твърде твърд за да се глътне целият наведнъж и гарвана старателно си накисваше всяко парченце, което отмъкне, преди да го изяде. Доста време се забавлявах гледайки го и точно, когато започна да ми омръзва, нова странност се появи за мое развлечение.
По пътеката до мен се зададоха двама младежи и единият водеше на каишка не какво да е, а малко сладко порче. Каишката беше ярко синя, а животинчето със светло кафява козинка с по тъмни крачета и нещо, което приличаше на маска на очичките. Нослето му душеше любопитно наоколо, а задните му крачета подскачаха, докато обикаляше в тревата между жълтурчетата. Даже се замислих дали някога да не си взема и аз едно такова за домашен любимец.
На тръгване имах чувството, че излизам от някой паралелен свят, където всички са щастливи, влюбени и без проблеми. Ако можеше да се задържа в това състояние поне за седмица.

понеделник, 2 април 2012 г.

Вълните, пясъка и страниците

снимка: escaped-emotions
 Отново апатия, най - неприятното за мен състояние и все пак това, в което съм най-спокойна. Днес ме питаха не ми ли се прави нещо и да, има едно единствено, което с удоволствие бих правила.





 То не е действие,а по-скоро спомен, състояние или усещане. Имам нужда от зареждане, а какъв по-добър източник от слънцето.
 Затварям очи и съзнанието ми ме пренася на плажа. Почти усещам пясъка слягащ се под мен. Лъчите на слънцето ме галят нежно с топлината си. Пред очите си виждам квадратните слънчеви зайчета от перифериата на шапката ми върху хартията.  Да, има и книга. Страниците й ме заслепяват, а хартията е леко набраздена по края от влагата. Вдигам поглед и мога да продължа да чета по искрящите букви увиснали на фона на морето. Има лек бриз, колкото да разхлади приятно кожата ми. В тези моменти се усеща едно приятно безвремие, сякаш нищо не би се променило и няма нужда дори. Знаеш, че е някъде следобед, но кога точно няма значение. Важни са само вълните, пясъка и страниците.

понеделник, 26 март 2012 г.

Топъл дъх

снимка: anyfantaki
Чудно нещо е сърцето, колко малко му е нужно, за да се поддаде. Прегръдка, нечий топъл дъх и сладкия унес на дрямката.
 Толкова бях сигурна, че ще го пазя. Ще му сложа най-дебелата броня и няма да позволя никой да стигне до сърцето ми. Отракана, свободна и безцеремонна - такава исках да съм поне още месец. Да не се съобразявам с никого и нищо, а се оказа,че будувам по малките часове само, за да видя дали се е прибрал успешно. И как стигнах до тук? Едно най-обикновено гушкане и вече исках да е мой.
За пореден път в мен се бяха сгушили. Бяха намерили покой, отдавна търсен. Отпуснал глава на ръката ми, обгърнал ме с ръце, усещах дъха му по гърдите си. Топъл, успокояващ и неусетно проникващ през всички прегради в мен чак до сърцето. Заспа в ръцете ми като малко дете и изведнъж в съзнанието ми кристализира само една мисъл: "искам да е само мой". В този момент се уплаших и поисках да стана, а той само ме стисна по-силно и тихо прошепна "само още мъничко".
Край. Знамето е пленено, пребройте жертвите... 0K

понеделник, 5 март 2012 г.

Останки

снимка: czas
 И ето пак си правя моите си неща - чета, пиша, чертая, проучвам, но не е същото. Сърцето ми излъчва любов, а няма кой да я отрази.
 Непрестанно в ежедневието си давам примери с него, макар да не споменавам името му. Спомням си хубавите ни моменти. Само за миг да остана без някаква работа и мисълта ми хуква към него. Как може да спреш любовта за толкова кратко време, когато си я градил с месеци. В същото време виждам укора в очите на приятелките ми. Как може да ти липсва? Та той те счупи. Смачка те. Не те заслужава. В очите им чета страха да не се върна при него. Понякога се хващам, че гледайки романтичен филм, в съзнанието ми все едно още сме заедно. Сякаш вечерта отново ще заспя спокойно гушната в него.
 Развила съм страх от това да остана без компания. Нощите станаха толкова тежки. Лежа и се взирам в тъмнината след това се обръщам и гледам стената. Имам чувството, че вече знам къде се намира всяка неравност по нея дори в мрака. 
 Усещам се като малко дете. Намирам си най-различни претексти да прегърна майка си. Може би това е едно от нещата, които най - много ми липсват: прегръдките му. В тях се чувствах толкова спокойна, сякаш нямаше непреодолими пречки. Сега не знам на къде да поема. Нося се по течението на живота и съм оставила други да го подреждат вместо мен. Аз нямам желание.

събота, 26 ноември 2011 г.

С мирис на портокал и канела

Интересно е колко силни връзки може да създаде определен аромат в съзнанието ни. Помирисваме го и на секундата се пренасяме в друго време и място. Усещаме се сякаш е необходимо само да свием зад ъгъла или да пристъпим през вратата и пред очите ни ще се разгърне образа от спомените ни. Пак ще сме на онова място, с онези хора. Почти можем да видим като през заскрежено стъкло мястото, макар да осъзнаваме заобикалящата ни реалност.
По същия начин ме пренесе в спомените една чаша чай преди няколко дни. От топлата златиста течност се разнасяше апромата на портокал с щипка канела. Беше нужно само да я доближа към лицето си и вече не бях в така познатото кафене. Пред очите ми мигновено се появи споменът от преди пет години. 
Остават броени седмици до Коледа и аз съм не къде да е, а във Виена. А тя е в най - прекрасните си одежди. Окичена със свойте блещукащи колиета от светлини. Въпреки студеното време навсякъде се носи усещане за топлина и щастие. И ето ме вече пред кмеството с един от най-големите коледни базари. Във всяка една дървена къщичка можеш да намериш какви ли не съкровища и вкуснотийки. Вдишваш дълбоко, oбонянието ти е залято с всякакви аромати, но най-отчетлив е този на канелата от всичките тези сладкиши. А само след миг, няколко крачки по-нататък и ето от нейде се прокрадва мириса на портокал. Обръщаш се и виждаш да врят няколко вида пунш в най-близката къщичка, окичена с елхови клонки. Опияняваща смесица от вино, горски плодове, портокал и ром те обгръща. Ето откъде се е промъкнал този цитрус в зимната приказка. Не пия алкохол, но как да не си опиташ от коледния пунш във Виена. Избирам си ром и портокал, само една глътка и вече главата ми се замая. Трябваше да си запазя прекрасната ярко синя изрисувана чаша, с която ми го поднесоха. Наоколо хората се усмихват, а аз не мога да повярвам как съм попаднала в тази приказка.
Примигвам и отново се намирам в удобното кресло, на топло, в познатото кафене, а приятелката ми ме гледа с неразбиращ поглед. Усмихвам се и оставям чашата. Кога ли пак ще се върна в тази приказка...

снимка: godlike86

сряда, 12 октомври 2011 г.

Пясъчният танцьор

Слънцето се подава срамежливо над хоризонта и премигва сънено срещу крясъците на гларусите. Морето тъкмо се е отдръпнало, оставяйки едно чисто платно. Тогава идва неговото време. Пристъпва на пясъка с боси крака. Идва само с тояга, гребло и чисто сърце. Не го прави за пари, ното за публиката, а само подтикван от вътрешния си глас. И ето започва танца си. Вълните са оркестърът му, а птиците - публиката. Не му трябва друга музика, мелодията е в сърцето му. Върти се, подскача, а под босите му нозе започва да се появява образ. Картина отпечатала се върху пясъка. Песънчинките се отдръпват и подреждат. Пясъкът сякаш оживява, подтикнат от танца му. Морето създава музиката, на която той играе, но представлява и най - голямата му заплаха. Има време само до прилива. Тогва вълните ще изтрият картината, ще подредят песъчинките, ще изгладят пясъка. Красота създадена, за да е нетрайна. Крехкост, извличаща силата и въздействието си от своята беззащитност. Съществува само за миг и морето я поглъща. Утопия обединяваща в едно морето, пясъка и човека. 

понеделник, 12 септември 2011 г.

Панорама над Гумощник, Стара Планина

Цъкни за по-голям размер

петък, 15 юли 2011 г.

Филия с лютеница

За 3-ти път днес отварям blogger с идеята да напиша нещо хубаво, смислено и приятно, но уви нищо не ми идва на ум. Единственото, което се върти в съзнанието ми, е лютеницата. За това, ето ви една картинка на лютеница:


Най-ранният ми спомен за гореспоменатата е как баба ми маже филии с лютеница и ги ядем със салам и сирене в кухнята й, с братовчедите ми. Този спомен се класира и в категория най-вкусен. Дам, малко странно звучи, но усещането ми за него е точно вкусно. Заводски хляб с лютеница - това е истината. Изпитана рецепта и за студентските години.
Знам, че това ще се класира като една от най-безсмислените ми публикации, но имайки предвид какви глупости пиша в последно време, защо пък не. Сега съм просто щастлива и спокойна, за това и писането ми куца. Пък и жегата не преразполага към особено много вълнуващи нещаза правене в града.
Пиша за лютеницата, защото тя беше причина да осъзная, че съм щастлива и влюбена. Случката беше малка и по-скоро незначителна. Просто една намазана филия с лютеница, но намазана специално за мен. Може би това предизвика такова чувство на обичаност, точно заради онзи спомен от детството. Усещане, че ме обичат и се грижат за мен. Всичко това само заради една филия лютеница, но нали човек трябва да се научи да се радва на малките неща в живота.
Може да е глупаво, но ви пожелавам да има кой да ви маже филиите с лютеница.

Усмихнат ден от мен. :)

понеделник, 21 март 2011 г.

Пролет е

Поради липсата на пролетно време при настъпването на астрономическата пролет у нас, ще ви подаря малко снимки от пътуването до ми Англия миналата седмица, където навсякъде е пълно с цъфнали минзухари. Заедно със сладката червеношийка в двора на градската катедрала и един не много зинтересован кос.





четвъртък, 3 февруари 2011 г.

На разходка из Прага


Най после успях и аз да посетя Златна Прага или Praha, както се казва на чешки. Основно правило в Чехия сменяй h с g и нещата стават по разбираеми. Изкарах едни прекрасни 3 дена в това невероятно място с завладяваща атмосфера.
Ако трябва да съм честна самият ми престой там започна малко разочароващо,защото ме глобиха 700 крони в метрото за пътуване без билет. Но какво да се прави беше 22 и 35 след 14 часово пътуване с автобус и не много ориентирана се опитах да си взема билет, но работеха само машините за билети, а аз нямах монети. След известно лутане, докато се осъзная къде съм, се оказа, че съм минала през валидаторите (едни такива оранжевки работи дето си пъхаш билета и то вика "жвръц") и едни не много приятни контрольори на чудесен английски ми поискаха билета и казаха, че си е мой проблем, че нямам монети и да съм си била взела билет преди да мина през гореспоменатите валидатори. За да спестя главоболия на някой друг с градския транспорт ще кажа основните неща, които трябва да знаете. Билетите биват limited -18 крони за 20 мин. или 5 спирки с метрото без прекчване или basic - 26 крони за 75 мин с трансфери. По изгодно излиза да си вземете за 100 крони за цял ден и непременно ги валидирайте еднократно в началото на пътуването. Съществува и телефон (902 06), на който да пратите смс с текст DPT и да получите смс с време на валидност на пътуването. Предполагам, че съответства на билета от 18 крони, но така и не го изпробвах това. Много се отплеснах по градския транспорт, но това определено е информация, която бих искала да знам преди да отида там и чинно да си платя глобата.
Сега за самата разходка из прага. Едно много добро решение е да се включите към Free Tour, който започва в 11 сутринта пред Астрономическият часовник и за 2 часа и половина ви показва целия град. Обиколката е напълно безплатна и ако ви хареса екскурзовода може да му оставите бакшиш по желание. По средата на обиколката има почивка в едно заведение, където предлагат чай, кафе и страхотни сладкиши. Направо се влюбих в морковената им торта. И така време е за снимките:

екскурзовода ни

Астрономическият часовник

Площада на старият град със статуята на Ян Хус ( Staromestke namesti)

Църквата Дева Мария пред Тин ( Chram Panny Marie pred Tynem)

Карлов мост (Karluv most)

Замъкът на Прага

Президентството

Катедралата св. Витус

Витражите в катедралата са направени от Алфонс Муха

Националния музей (Narodni muzeum)

Общината (Obecni dum) в стил Арт Деко

Портата на стария град

Първата опера в Прага

Старонова синагога (Staronova Synagoga) най-старата синагога в Прага

Къщата на Черната Мадона (стил Кубизъм)

Горещо ви препоръчвам при първа възможност да посетите Златна Прага и съм сигурна, че ще се влюбите в неповторимата атмосфера на града.

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Слънце, ела, ела слънце (работно заглавие)

Когато идвах в Полша се опитах да се подготвя психически и доколкото успях и с дрехи за факта, че тук ще е студено, но бях пропуснала друг факт свързан с по-северното разположение на тази страна. Зимата слънцето тук е лукс. Просто липсва. През деня е мрачно, за
7-8 часа, колкото да се каже, че е било светло и в 4 следобед вече е нощ. Не се смрачава тогава, а просто става нощ, все едно е поне 9-10 вечерта. Наистина потискащо време. За това реших да напиша тази статия и да се опитам да извикам слънцето. Това е моят молебен за слънце.
Обичам слънцето, особено зимата и есента. Когато се прокрадва между листата на дърветата и прави цветовете им още по-топли. Жълтото и червеното в короните им започва да пламти. Света е шарен и красив.
Едно от най-прекрасните усещания на света е слънцето върху кожата ти в студен ден. Обливате една топлота. Дори и да е студено навън, застанеш ли на някое закътано слънчево място света става по-хубав. В такива моменти искам само да затворя очи и да попивам всеки слънчев лъч. Няма по-сладка дрямка от тази на слънце, когато навън е студено. Искам да се препичам като котка и леко да махам с опашка.
Толкова ми липсва слънцето и толкова се зарадвах като се показа преди два дена , но за съжаление за не повече от половин час. Днес цял ден на ум си повтарям как искам слънце и колко е хубаво то. Чак ми се исках да знаех някоя мантра по този повод, но поради на липсата на такава ще пробвам така:
ЕЛА СЛЪНЦЕ, ЕЛА, ИЗГРЕЙ ДА ТИ СЕ ПОРАДВАМЕ СЛЪНЦЕ, ЕЛА

П.П. Ще ми се наложи да намеря нещо по-смислено май.

снимки: ElifKarakoc, everestelle

неделя, 14 ноември 2010 г.

Сън

И ето аз пак съм тук. Отново реалността ме обгърна. Съня отмина. Или може би онова беше истината, а сега е само илюзия. Запълване на времето с поредица от събития, изграждащи ежедневието ми. Съня свърши и сега отново чакам да дойде. Да вляза в този магически свят, където съм спокойна и щастлива, както не съм била от много години.
Времето премина като миг, като дъх, като полъх от женски парфюм. Уханието те изпълва, завзема света ти за секунда и вече го няма. Сладко е, красиво е и нетрайно като роса върху цветни листчета.
Започна нереално. Събуждане в ранни зори. Чаша "Earl Grey" с няколко капки мляко. пуснали своята мъгла в топлата течност. Гальовното докосване на първите слънчеви лъчи през прозореца на влака. Ритмичното му поклащане. Червените пейки. Преглед на "Newsweek". Толкова необичайно за мен, но трябваше да запълня тези последни часове на тръпнещо очакване. Друг град. Чужда държава. Последни минути.
И ето съня започна. Меко докосване. Топла прегръдка. Жадувани устни. Щастие. Дните минават неусетно.
Сънят свършва. Не искам да се събуждам. Последни часове в прегръдките му. Реалността пропива през затворените ми клепки. Не искам. Казва ми, че винаги ми се спи, когато се разделяме. Просто не искам съня да свършва. Не искам пак да съм далече от обятията му. Не искам ежедневието да е очакване на следващото пътуване до царството на Морфей. Предпочитам да съм мъркащо коте в съня си, махащо с опашка.
Отново очакване. Само мислите ми остават с теб.

снимка: PointsUnderneath

вторник, 26 октомври 2010 г.

Познан

След като успях малко да се ориентирам в Полша, Торун и университета ми дойде и времето за малко пътувания - кратки, бързи и приятни. Първо отскочих до Познан, само на два часа и нещо от Торун с влак. Града е чудесен и има доста за разглеждане, но аз лично посетих археологическият музей, оранжерията и зоологическата градина. Нагледах се на животни и растения през този уикенд.


Сграда на главната улица, която ми се стори симпатична.


Стара фабрика, която е реформирана и превърната в доста красив мол.


Оранжерията в Познан, която създаваше усещането за истинска джунгла.


Тези двама симпатяги са Добри и Добра, папагали Ара живеещи в оранжерията.


Главният площад на старият град.


Символа на Познан - два биещи се козела които се показват на часовниковата кула в центъра, точно в 12 на обед.


Група мръзнещи фламинга в зоологическата градина.


Полският бизон, който се казва зубър.


Къщата на слоновете.

Също така и ядох и в гръцки и арабски ресторант, докато бях в Познан, което беше леко странно като се има предвид, че все пак съм в Полша.