Показват се публикациите с етикет желания. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет желания. Показване на всички публикации

вторник, 5 май 2015 г.

Разтваряне

 photo DSC_0258_zpsdd39e079.jpg
снимка тук
 Седя и просто изпускам емоции във вселената. Не показно или особено енергично, а леко ги оставям да се разтворят в етъра като капка боя пусната във водатa.
 Срещнеш ли сродна душа е трудно да побереш цялата енергия, която протича помежду ви. Възможно ли е един разговор да те развълнува толкова, че да не можеш да правиш друго, а само да седиш и развиваш невидимите нишки на цялото си съзнание протегнати към друго същество.
 Мина повече от година. Казваш, че пет, та дори десет няма да имат значение, а аз ти вярвам попивайки всяка дума и с последната поричка на кожата си. Мислех, че съм те преживяла, че си останал само прекрасния спомен, който се предполагаше да бъдеш, но умирам от желание да те докосна пак. Искам емоциите, които в момента изпускам в йоносферата, с надеждата да те стигнат по някакъв начин, да протекат отново през пръстите ни.  За пореден път да усетя реакцията между същностите ни, съживила душата ми през онази зима.
 За съжаление далечният любовник винаги е по-желан от този, който може да бъде реален и истински.

петък, 20 февруари 2015 г.

Невъзможности

снимка: Riot23
Въртя се в кръг и спирам да виждам света. Остават само копнежите вътре в мен. 
Сменям една невъзможност с друга. Задънена улица с абсурден сценарии. Сякаш сърцето ми не може да обича, освен ако не е невъзможно. Бъдеще няма, само красиви спомени и откраднато настояще. Не съм напълно твоя, нито бих могла да бъда изцяло негова. Представям си как следващия път, когато се виждаме е сватбата му, точно както в някой романтичен филм. Въпреки всичко, дълбоко в себе си, под цялата тази рационалност, си оставам една глупава романтичка. Хубаво е да знаеш, че те обичат на хиляди километри разстояние, а думите на пияния са най-искрени, но ... Защо сърцето ми не може да разбере това "но"? 
Да се влюбиш в плейбой верен на друга, може би точно това е причината да имам толкова налудничави блянове. Сърце, което обича двама, живот- несподелен с нито един.

сряда, 17 септември 2014 г.

Хартията

Снимка: Thinkstock
 От две седмици мисля как трябва да ти пиша, но не какво да е, а пълнокръвно писмо. Обещах. Оправдавам се пред себе си, че нямам листа за писма, а искам хартията да е приятна на пипане. Искам поне непряко да ме докосваш с удоволствие. 
 Първо мислех да ти пиша за циганското лято и колко го обичам . За топлата есен и ярките багри, които плъзват по короните на дърветата. Заваля. Цяла седмица вече и музата ми секна.
 После исках да ти пиша за онова топло, солено и прекрасно море. За тюркоазения му цвят и рибките, които плуват досами брега, в чистата вода. За следобеда ми на лодката и прекрасната учителка, която срещнах там. Всеки би бил щастлив да има такава, дано са повече като нея.
 Но сега ме обхвана отново онзи страх, който ме смразява отвътре. Точно в този момент имам егоистичната необходимост да върнеш слънцето в душата ми, както правиш с всеки наш разговор. Обстоятелствата не го позволяват, за това ще мисля за теб и ще се усмихвам на спомена.
 Знам, че и на теб не ти е леко сега и няма да те занимавам с незначителните си проблеми. Искам да ти донеса красота. Спокойствие. Усмивка. Искам хартията да гали пръстите ти, думите да потекат като мед по душата ти и частица от мен да прелети цялото това разстояние и да те прегърне.
 Дано някога пътищата ни отново се пресекат, а до тогава трябва да я намеря тази хартия.

сряда, 21 май 2014 г.

Близост

by supergrass
Странно нещо е близостта. Въобще не е обвързана с физическото разстояние между хората. Как е възможно да чувствам толкова близко човек на 8 300 км, а този, с когото ни разделят само няколко слоя епителни клетки, да се усеща на океани разстояние. Как отдаваме тялото си с такава лекота, а душата си крием зад високи стени, в тъмните кътчета на съзнанието си.
Още чакам някой тук и сега, който да ме прозре и обикне. Човек, който да обедини в едно близостта с физическото местоположение. 
Дали не съм наивна?

неделя, 19 януари 2014 г.

А можеше да бъде...


вторник, 13 август 2013 г.

Нощ за желания

Персеидите. Нощ пълна с желания, с надежди. Днес всеки може да си пожелае нещо или две или хиляда. Нощ на надеждата. Издигаш взор към небесата и изпращаш своята молитва към съдбата да те дари със своята благосклонност. Звездите прехвърчат толкова бързо, че ако не внимаваш може да не ги зърнеш в светлините на града. Мечти се изричат само на ум, копнежите се крият в сърцата.
Тази вечер ще си пожелая само мир, в душата и между любимите ми хора. Друго май не ми трябва. Само този страх обзел цялата ми същност да отшуми, да избледнее ... и така докато луната не покаже бледото си лице на небосвода.

неделя, 28 октомври 2012 г.

Тактилно

Допир,
снимка от тук
прегръдка,
длан в дланта.
Глава на рамото ти.
Завиваш се с ръката ми.
Мушваш нос във вълните на косата ми.
Толкова много жестове - ритуали на интимност...

сряда, 24 октомври 2012 г.

ЧРД Nezzo!!! (по жирафски)

Днес Nezzo има рожден ден и това трябва да бъде отбелязано подобаващо! В нейна чест този пост ще е пълен с жирафи, правещи нещата, които не успях да изпълня днес за нея. :) Шоколадче това е моя подарък за теб. :* 
Тук Жирафът ти подарява букет от близалки.
А тук е намерил цвете, което смята, че ще харесаш.
Вече очаровал те с близалките и цветето, твоят приятел Жирафът  те води да гледате залеза... ах романтика

Жирафът  вече купонясва лудо на партито по случай рожденният ти ден!
П.П. Поради липсата на време скицирах на бързо, но от сърце. Дано ти хареса. ;)

петък, 19 октомври 2012 г.

Маркио

снимка: аз
Хубавото време днес ме върна пак към прекрасното лято, което имах тази година и невероятните кътчета, които имах късмета да посетя. Едно от тях е Маркио, където се намира това прекрасно езеро заобилоколено с борове. Имаше и две островчета, които при желание, можеше да обиколиш с кану, а по бреговете му цъфтяха нежни бели лилии. Няколко от слънчевите следобеди прекарах на това малко кейче, под топлите лъчи на Финладското слънце. Можех да гледам с часове белите облаци по лазурното небе. Проблема беше само, че ако прекалиш с излежаването там, след това целия свят ти се полюшва в същия ритъм като водите на езерето.
 Честно да си призная най-голямо удоволствие ми доставяше да се нагрея хубаво в близката сауна, бързо да изтичам по ситния пясък и да се цопна в бистрата студена вода. Малко е шоково в началото, докато свикнеш, но после е голям кеф. След няколко повторения се чувстваш толкова спокоен и отпуснат все едно не ходиш, а летиш в облаците. Жалко, че няма подобно приказно място някъде по на близко.

четвъртък, 23 август 2012 г.

искам

снимка от тук

също искам и дълги разходки
по плажа
за ръка
и вдъхновение
да пиша малки сладки бели прози
за теб и за нас
за чувствата
да пием оранжада на плажа
и да живея на краставици със сирене до вечерта
искам чадър и златен пясък
и прегръдки в морето

сряда, 9 май 2012 г.

Избягана реалност

И ето аз избягах, макар и за няколко часа. Там, където съм спокойна, където обичам и съм обичана. Затворих очи и си въобразих, че нещата не са това, което са. Позволих си да се срина, да съм слаба, да плача. И беше хубаво, о колко беше хубаво. Мечтаех си, че това не е само откраднат миг, че може да затворя очи и като ги отворя да се озова в една паралелна реалност, където това не са само няколко откраднати часа, а живот на щастие, на планове, които се сбъдват, на споделена старост и простички мечти, които сбъдваме заедно. Искам си моя остров с вечното слънце. Онова място, където съм обичана и ме обичат. Там, където знам, че мога да падна и ще се озова в спасителна любяща прегръдка, а не пропаст, от която с кански сили да трябва да се измъквам сама. Искам да мога да се покажа слаба и ранима без да се притеснявам, че това ще срине и човека срещу мен. Искам да е просто: грижата да води до грижа, любовта - любов. Това, което ми предстои, не е чак толкова страшно, но ме ужасява. Изгубила съм всякаква воля и се движа по течението от месеци, а тя ще ми е толкова необходима в гигантски количества. Сега наистина би ми свършило страхотна работа едно желание.

понеделник, 2 април 2012 г.

Вълните, пясъка и страниците

снимка: escaped-emotions
 Отново апатия, най - неприятното за мен състояние и все пак това, в което съм най-спокойна. Днес ме питаха не ми ли се прави нещо и да, има едно единствено, което с удоволствие бих правила.





 То не е действие,а по-скоро спомен, състояние или усещане. Имам нужда от зареждане, а какъв по-добър източник от слънцето.
 Затварям очи и съзнанието ми ме пренася на плажа. Почти усещам пясъка слягащ се под мен. Лъчите на слънцето ме галят нежно с топлината си. Пред очите си виждам квадратните слънчеви зайчета от перифериата на шапката ми върху хартията.  Да, има и книга. Страниците й ме заслепяват, а хартията е леко набраздена по края от влагата. Вдигам поглед и мога да продължа да чета по искрящите букви увиснали на фона на морето. Има лек бриз, колкото да разхлади приятно кожата ми. В тези моменти се усеща едно приятно безвремие, сякаш нищо не би се променило и няма нужда дори. Знаеш, че е някъде следобед, но кога точно няма значение. Важни са само вълните, пясъка и страниците.

събота, 26 ноември 2011 г.

С мирис на портокал и канела

Интересно е колко силни връзки може да създаде определен аромат в съзнанието ни. Помирисваме го и на секундата се пренасяме в друго време и място. Усещаме се сякаш е необходимо само да свием зад ъгъла или да пристъпим през вратата и пред очите ни ще се разгърне образа от спомените ни. Пак ще сме на онова място, с онези хора. Почти можем да видим като през заскрежено стъкло мястото, макар да осъзнаваме заобикалящата ни реалност.
По същия начин ме пренесе в спомените една чаша чай преди няколко дни. От топлата златиста течност се разнасяше апромата на портокал с щипка канела. Беше нужно само да я доближа към лицето си и вече не бях в така познатото кафене. Пред очите ми мигновено се появи споменът от преди пет години. 
Остават броени седмици до Коледа и аз съм не къде да е, а във Виена. А тя е в най - прекрасните си одежди. Окичена със свойте блещукащи колиета от светлини. Въпреки студеното време навсякъде се носи усещане за топлина и щастие. И ето ме вече пред кмеството с един от най-големите коледни базари. Във всяка една дървена къщичка можеш да намериш какви ли не съкровища и вкуснотийки. Вдишваш дълбоко, oбонянието ти е залято с всякакви аромати, но най-отчетлив е този на канелата от всичките тези сладкиши. А само след миг, няколко крачки по-нататък и ето от нейде се прокрадва мириса на портокал. Обръщаш се и виждаш да врят няколко вида пунш в най-близката къщичка, окичена с елхови клонки. Опияняваща смесица от вино, горски плодове, портокал и ром те обгръща. Ето откъде се е промъкнал този цитрус в зимната приказка. Не пия алкохол, но как да не си опиташ от коледния пунш във Виена. Избирам си ром и портокал, само една глътка и вече главата ми се замая. Трябваше да си запазя прекрасната ярко синя изрисувана чаша, с която ми го поднесоха. Наоколо хората се усмихват, а аз не мога да повярвам как съм попаднала в тази приказка.
Примигвам и отново се намирам в удобното кресло, на топло, в познатото кафене, а приятелката ми ме гледа с неразбиращ поглед. Усмихвам се и оставям чашата. Кога ли пак ще се върна в тази приказка...

снимка: godlike86

вторник, 30 август 2011 г.

Насам натам


В последно време доста се бях разобикаляла по планини и палянки. Няма нищо по-зареждащо за мен от пътуването особено, ако успея да се измъкна от жегите на някое красиво и прохладно място. За последните две седмици ходих на гости в две вили (в троянският балкан и една близо до Самоков). Когато си с приятели винаги си изкарваш страхотно, но тези къщички си бяха прекрасни и сами за себе си. Хубави дворчета с цветя, билки и плодни дръвчета, и гледка към склоновете на планината.
Вилите са едно прекрасно нещо, но точно тези две едва ли ще можете да посетите, за това нека да разкажа по подробно за нещо общодостъпно. Беглика фест и моето тригодишно чакане, за да се добера до там.
Самият фестивал се провежда на язовир Голям Беглик, 30 км над гр. Батак, на 1500 м надморска височина, в Западните Родопи. Продължителността му е 3 дни (петък-неделя), но е възможно да се купят и еднодневни билети на място. Какво всъщност представлява фестивалът? Той е насочен към творчество и хармонично общуване с природата, както пишеше на билета ми. И наистина е така - спи се на къмпинг, органичните остатъци от храната се компостират и тоалетните са доста екологични с тези трици. През деня има различни уъркшопи (работилници?) на различни теми, а вечерта музика (повечето от групите не ги бях чувала, но много ми харесаха). Имаше какво ли не - строителство със слама, йога, астрология, астрономия, цирк, разкази, стари игри, народни танци и много други. Навсякъде имаше шатри, в които се продаваше чай и различни вкусотийки. За малко да забравя Айляк сцената, където цял ден имаше готини миксчета и можеше просто да си лежиш в тревата и да слушаш.
А сега да разкажа и аз какво посетих. Първо отидох да видя какво е това нещо Йога на смеха и се оказа изключително забавно. Събират се 20-30 човека и с няколко прости и забавни игри се смеят до изнемогване :). Аз лично към края трудно си поемах дъх от смях и може би за това и последните упражнения са свързани с дишане. Следва астрономията, която се оказа, че се води от колега. Вечерта гледахме и през телескоп Луната и Юпитер. Отидох и на астрологията. Все пак трябва да покрием всички аспекти на звездите :). Беше много забавно особено в частта с разиграването на приказки. Аз бях джудже, от седемте, нищо че бяхме само 3 накрая. То и снежанка беше мъж, а една госпожица се вживя в прекрасния принц. Посетих и лекцията по Психология на гнева на един последовател на Кришна, но той толкова спокойно и монотонно говореше, че заспах на полянката. Все пак беше интересно, поне докато не заспах. Посетих и уъркшопа по месене на пълнозърнест хляб, който се състоеше в това да месят и обясняват пред нас. Така ми се искаше и аз да помеся :). За съжаление не успях да дочакам състезанието със самоделни лодки "Луд пингвин", щях да си изпусна автобуса.
И накрая един приятелки съвет, ако решите догодина и вие да посетите Беглика фест, което горещо ви препоръчвам. Вземете си топли дрехи, може даже и вълнени чорапи. През ноща температурата пада до към нула градуса (все пак 1500 м). Малко снимки за десерт:

Трябваше да си купя едни, че ми измръзнаха краката през ноща.

Айляк сцената

А ето и един истински айляк. Малко по-късно се метна и да поплува в язовира.

Цирк Кумбо

"Тавана" на една от пивниците :)

Общ изглед от "Далечната поляна"

неделя, 1 май 2011 г.

03:09 минути вълшебство

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Слънце, ела, ела слънце (работно заглавие)

Когато идвах в Полша се опитах да се подготвя психически и доколкото успях и с дрехи за факта, че тук ще е студено, но бях пропуснала друг факт свързан с по-северното разположение на тази страна. Зимата слънцето тук е лукс. Просто липсва. През деня е мрачно, за
7-8 часа, колкото да се каже, че е било светло и в 4 следобед вече е нощ. Не се смрачава тогава, а просто става нощ, все едно е поне 9-10 вечерта. Наистина потискащо време. За това реших да напиша тази статия и да се опитам да извикам слънцето. Това е моят молебен за слънце.
Обичам слънцето, особено зимата и есента. Когато се прокрадва между листата на дърветата и прави цветовете им още по-топли. Жълтото и червеното в короните им започва да пламти. Света е шарен и красив.
Едно от най-прекрасните усещания на света е слънцето върху кожата ти в студен ден. Обливате една топлота. Дори и да е студено навън, застанеш ли на някое закътано слънчево място света става по-хубав. В такива моменти искам само да затворя очи и да попивам всеки слънчев лъч. Няма по-сладка дрямка от тази на слънце, когато навън е студено. Искам да се препичам като котка и леко да махам с опашка.
Толкова ми липсва слънцето и толкова се зарадвах като се показа преди два дена , но за съжаление за не повече от половин час. Днес цял ден на ум си повтарям как искам слънце и колко е хубаво то. Чак ми се исках да знаех някоя мантра по този повод, но поради на липсата на такава ще пробвам така:
ЕЛА СЛЪНЦЕ, ЕЛА, ИЗГРЕЙ ДА ТИ СЕ ПОРАДВАМЕ СЛЪНЦЕ, ЕЛА

П.П. Ще ми се наложи да намеря нещо по-смислено май.

снимки: ElifKarakoc, everestelle