Не знам какво да напиша. Нямам вдъхновение. Липсва ми муза. Трябва да напиша нещо. Не знам какво. Нямам идея. Единственото, което искам е да ходя. Да обикалям. За предпочитане в парк с дървета и слънце, което да се заиграва с листата им. Не мисля. Не разсъждавам. Не мога да свърша нищо. За организация не може и да стане на въпрос.
Поради липса на някаква сносна мисъл задържала се в главата ми ще ви разкажа за айс шоколада, който пих вчера. Бяха го нарекли Шоко айс. описанието му беше невероятно - шоколад на прах разтворен в разхлаждаща напитка със сметана пурички и шоколадова усмивка. описанието страхотно. Веднага си го поръчах и зачаках да отпия от тази сладка наслада в чаша. Но се оказах доста неприятно изненадана. Така шоколадовото нещо от описанието се оказа горчиво и блудкаво. Сметаната не се разтваряше в прекалено многото вода, която му бяха сложили, а за усмивка и дума не може да става. Някак си останах с неоправдани очаквания. За щастие това не беше голяма загуба, въпреки 3-те лева, които дадох за тази блудкавост. Бях с две прекрасни дами и те подсладиха деня ми достатъчно. А разговорите за дрехи и веселото кикотене не изискват особена мисъл.
Дано скоро успея да се взема в ръце и да си свърша работата, която само се трупа ли трупа ...
