понеделник, 26 март 2012 г.

Топъл дъх

снимка: anyfantaki
Чудно нещо е сърцето, колко малко му е нужно, за да се поддаде. Прегръдка, нечий топъл дъх и сладкия унес на дрямката.
 Толкова бях сигурна, че ще го пазя. Ще му сложа най-дебелата броня и няма да позволя никой да стигне до сърцето ми. Отракана, свободна и безцеремонна - такава исках да съм поне още месец. Да не се съобразявам с никого и нищо, а се оказа,че будувам по малките часове само, за да видя дали се е прибрал успешно. И как стигнах до тук? Едно най-обикновено гушкане и вече исках да е мой.
За пореден път в мен се бяха сгушили. Бяха намерили покой, отдавна търсен. Отпуснал глава на ръката ми, обгърнал ме с ръце, усещах дъха му по гърдите си. Топъл, успокояващ и неусетно проникващ през всички прегради в мен чак до сърцето. Заспа в ръцете ми като малко дете и изведнъж в съзнанието ми кристализира само една мисъл: "искам да е само мой". В този момент се уплаших и поисках да стана, а той само ме стисна по-силно и тихо прошепна "само още мъничко".
Край. Знамето е пленено, пребройте жертвите... 0K

понеделник, 12 март 2012 г.

Ергенлък

снимка: 8o-clock
 Знам, че съм жена и "ергенски живот" не ми приляга много като определение, но като няма съответен израз в женски вариант какво да се прави.
 Просто искам да се похваля за разнообразие. Дами и господа завърнах се. Ергенският живот ми липсваше, признавам си. Това да си лягаш в малките часове, защото си се забавлявал на пълни обороти е несравнимо усещане. Отново светя, смея се и съм истински жива. Липсвах си, а изминалите три дни ми напомниха каква всъщност съм аз. Подвижна, сияеща, кипяща. Отново събирам въздишки като ходя по улиците. Запознавам се със страхотни нови хора, а егото расте и хубавее под комплиментите на ухажори. Горкото някой го беше наказал незаслужено в съседната стая, но сега ще му се реванширам. Парти, музика и нови запознанства. Нищо не оправя така настроението на една жена като появявайки се на прага, обожанието да я залее на талази. Спокойна, прекрасна даже леко провокативна - любимото ми състояние. Бях се отказала от толкова много неща, но всичко си идва на мястото вече. А и културният живот винаги действа освежаващо. Добре, че имам такива страхотни приятели, които стоически изтърпяха не толкова симпатичното ми аз. Голямо гуш за всички ви!

понеделник, 5 март 2012 г.

Останки

снимка: czas
 И ето пак си правя моите си неща - чета, пиша, чертая, проучвам, но не е същото. Сърцето ми излъчва любов, а няма кой да я отрази.
 Непрестанно в ежедневието си давам примери с него, макар да не споменавам името му. Спомням си хубавите ни моменти. Само за миг да остана без някаква работа и мисълта ми хуква към него. Как може да спреш любовта за толкова кратко време, когато си я градил с месеци. В същото време виждам укора в очите на приятелките ми. Как може да ти липсва? Та той те счупи. Смачка те. Не те заслужава. В очите им чета страха да не се върна при него. Понякога се хващам, че гледайки романтичен филм, в съзнанието ми все едно още сме заедно. Сякаш вечерта отново ще заспя спокойно гушната в него.
 Развила съм страх от това да остана без компания. Нощите станаха толкова тежки. Лежа и се взирам в тъмнината след това се обръщам и гледам стената. Имам чувството, че вече знам къде се намира всяка неравност по нея дори в мрака. 
 Усещам се като малко дете. Намирам си най-различни претексти да прегърна майка си. Може би това е едно от нещата, които най - много ми липсват: прегръдките му. В тях се чувствах толкова спокойна, сякаш нямаше непреодолими пречки. Сега не знам на къде да поема. Нося се по течението на живота и съм оставила други да го подреждат вместо мен. Аз нямам желание.

събота, 3 март 2012 г.

Честит 3-ти март

снимка: БГНЕС
Пък както се оказа и Тодоров ден също по една щастлива случайност. Честит имен ден на всички именници и празник на всички българи. Цяла сутрин, на който и канал да превключа основният въпрос беше защо в учебниците пише османско присъствие, а не турско робство и дали иго не е по-приемливата думичка. Няма значение как го наричаме сега. Всички знаем какво е и всички сме горди със свободата си. Точно и по тази причина се зарадвах на господина на една съседска тераса, които изнесе едно голямо знаме по случай празника. Важното е, че сме оцелели и въпреки трудностите още има хора, които вярват и се борят за едно по-добро бъдеще. Дано те не изчезнат.

сряда, 22 февруари 2012 г.

Сбъркано

снимка: pinkpolkadots-bhr
Колко е странен животът, преди малко повече от година ме беше страх, че ще изгубя себе си или него, а какво се оказа всъщност - изоставих се заради него и се наложи да го изоставя. Тогава сърцето ми тръпнеше в очакване на удара, а сега го помляха без предупреждение. Даже не беше лично, а една машина почти по случайност ми разкри каква глупачка съм. 
Вътре в мен е счупено и всичко изглежда сбъркано. Времето е прекрасно - топло, слънчево, а аз ходя през парка  сама и се чувствам все едно е лято. Свалих връхните си дрехи и тръгнах само по риза. Около мен хората седяха на пейките, които едвам се подават от снега по двойки. Трябваше и аз така да се радвам на слънцето, трябваше и мен да ме обичат. Вместо това крача и слушам пуснала на високоговорител това. Главата ми е някак пазна и я усещам нагнетена от мисли. В очите на минувачите чета недоумението то държанието ми. Погледнах една жена в дебело палто и се зачудих как въобще издържа в тази жега. 
Започнах да се търся. Огледах се в една витрина и не се познах. Тази жена в риза коя е? Спретната, подредена и без искри в очите. Как въобще допуснах да се стигне до тук? 
Трудно ще дам отново любовта си някому в същия чист вид. Съмнявам се, че въобще някой я заслужава. Най-голямата заблуда е да смяташ, че колкото повече се грижиш за някого, толкова повече и той ще се грижи за теб.

вторник, 21 февруари 2012 г.

Счупена

Събирам прашинките - останали от сърцето ми.
А казваше, че никога няма да ме нараниш ...
Излъгана. Заблудена. Наивница.
Разбита на хиляди парченца.
Принца стана касапин за миг.
Без да ти липсвам -
седя изгубила надежда.
Ненужни копнежи.
Празно бъдеще.
Празни мисли.

понеделник, 13 февруари 2012 г.

Влюбености

снимка: chuinny
Дойде така нареченият месец на любовта, а утре е кулминацията му. Светът се изпълни със сърца, мечета и сладострасно се черви от всяка витрина и това е само заради един католически празник, който е изкуствено привнесен в родната ни страна.
 Като бях малка нямаше такова нещо, но още помня как дядо ми се подготвяше да иде да подреже лозята на Трифонзарезан с приятелите му и изкарваше целият ден там. Всички бяха някакси въодушевени тогава, макар да не разбирах защо. Ето това е истински празник - щастие на сурови буци и тънки вейки. А сега св. Валентин е по-скоро причина за масова депресия, защото не всеки изпълнява главното му условие - да е щастливо влюбен. Разбираемо, имайки предвид, че в днешно време това е толкова трудно. Цяла индустрия се занимава с печатане на всякакви книги по темата, пък и предполагам с това си изкарват прехраната доста психоаналитици.
 Но нека загърбим социално наложените догми за валентинки, пухчета и плюшени играчки. Все повече се замислям какво значи да си влюбен. Дали някой сладкиш с панделка значи повече от това да станеш няколко минути по-рано, за да нагушкаш любимото същество преди работа. Съмнявам се. Или пък чаша червено вино на свещи носи по-голям заряд от парещ чай споделен някъде на топло след дълга разходка в щипещият студ. Не вярвам, че и отпечатаното "I love you"  на картичка има някакво значение, ако не можеш да го прочетеш в очите отсреща. 
 Винаги съм обичала неконвеционално и без особена показност. Често даже ме обвиняват, че не съм истински влюбена. Въпреки това, за мен не е важно целият свят да разбере кого обичам, а само пазителят на сърцето ми да е сигурен в любовта ми. А то трябва да се пази добре, защото е крехко като ален полски мак.


 P.S.  Дано все пак утре ви е леко на сърцето, дори да не е заради разни пърхащи неща в коремната област.