Както вече отбелязах , аз съм в заверка и би трябвало основно да чертая, което, уви, аз не правя толкова старателно, колкото би следвало. По същата причина гледам и да не се занимавам много с блогосферата тъй като ми е прекалено интересно и губя доста време. Но се оказа, че съм номинирана от Nezzo за Блог на деня, за което съм й искрено благодарна. По случая ще ви разкажа нещо мъничко.
Аз обожавам дъжда. Особено летният. Топлият, летен дъжд, който се излива в задушния, жарък следобед на някой мързелив ден. Когато всичко е застинало и въздуха може да се реже с нож и маранята кара силуетите да танцуват под парещите лъчи на слънцето. Тогава дъжда е като един дългоочакван благодат, който идва за миг, разнася прохлада и отминава само за няколко минути. Обожавам усещането от едрите капки, които се стичат по кожата ми. Хладните пътечки, които прокарва всяка една по тялото ми. Усещането за безгрижие и радост. Желанието да скачам в локвите като малко дете. Спомените за онези лета при баба ми, когато се промъквах с братовчед ми до магазина за дъвки насред пороя.
Всичко това ми носи дъжда. А въздуха след него е кристално чист и свеж. В град като Плевен, където съм родена и лятото температурите са изключително високи, дъжда се явява истинска манна небесна.
снимка: musicangel071
