сряда, 30 март 2011 г.

Претръпване

Днес се замислих за въздействието върху публиката и съответната реакция. Най-лесния начин да привлечеш вниманието е като се обърнеш към първичните усещания на човека.
В изкуствата понякога прибягват към страха, за да предизвикат емоция. Реакцията на наблюдателя е непосредствена и първична. Животното вътре в теб настръхва и това създава усещане за живец. Желанието за живот винаги се обостря от страха. Но понякога се чудя, не се ли злоупотребява с този инстинкт. В днешно време хората са облъчени от толкова много насилие, кръв и драми от телевизия, кино и всякакви възможни източници, че са претръпнали. Една драма не изглежда толкова истинска вече. Филмите са станали прекалено реалистични. Проливането на кръв в реалността изглежда някак нереално. Не губим ли така част от човечността и съчувствието си.
Сравнение с ужасите пресъздадени на екрана понякога реалността изглежда не достатъчно убедителна. Когато станеш свидетел на трагедия, някъде вътре в теб съвсем скрито се появява въпросчето дали тя не е неубедителна по някакъв странен начин. Къде е зрелището, експлозиите, кръвта. Гледаш новините и сякаш това не е част от твоята действителност. Прилича повече на поредният епизод от драмата/трилъра, който се снима в държавата ти.
А мишчицата вътре в теб се успокоява, че котката е само сценичен ефект...

снимка: Edek

понеделник, 21 март 2011 г.

Пролет е

Поради липсата на пролетно време при настъпването на астрономическата пролет у нас, ще ви подаря малко снимки от пътуването до ми Англия миналата седмица, където навсякъде е пълно с цъфнали минзухари. Заедно със сладката червеношийка в двора на градската катедрала и един не много зинтересован кос.





събота, 19 март 2011 г.

Суперлуние

Днес Луната ще приближи Земята на най-близкото разстояние, регистрирано от 1992 година насам. Това е поредният лунен перигей, или както учените на шега го наричат "суперлуние". Земният спътник ще ни приближи на разстояние от 356,5 хиляди километра. Според твърдението на редица учени, събитието, което астрофизиците чакат цели 19 години, заплашва света с природни катастрофи. (Източник: КРОСС)
И така всеки лунатик тази вечер може да е много щастлив. Луната е най-голяма от 19 години насам. Време за всякакви ритуали свързани с луната. Само не знам на лунната диета това отчита ли се. Казват, че при пълнолуние лудите бродят по улиците, а какво ли става по суперлуние? Тази нощ може да лудувате спокойно и да обвините луната за действията си. Имайте предвид само, че следващите 19 години най вероятно няма да ви се отдаде подобен шанс. Аз поне ще се опитам да си седя кротко, пък и май се опитвам да се разболея, но няма да се дам толкова лесно. Утре съм на театър. :)
снимка: photonensauger

четвъртък, 3 март 2011 г.

По случай трети март

Честит празник на всички българи.
"Българското национално възраждане е период на обществено-икономически растеж и национална интеграция и еманципиране на Българския народ в Османската империя и формиране на българска нация. То започва през XVIII век, според някои с първата писана българска история на Пайсий Хилендарски, и продължава повече от столетие до Освобождението на България (1878). Това е период на радикални промени във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот."

Това пише в Уикипедия относно Българското възраждане. И тъй като днес е трети март и темата е особено подходяща, бих искала да ви помоля за малко помощ. От университета са ми задали да проектирам като втори преддипломен проект Пантеон на Възрожденеца. Тъй като искам да направя един нов и по-съвременен прочит бих искала да ви попитам какво за вас е Възраждането и кои са българските възрожденци? Приемам всякакви отговори и най биха ми били ценни тези, които са свързани с най-първите ви асоциации като чуете думата възрожденец или освобождение. Много бих се радвала на помоща ви за намиране на вдъхновение в тази задача. Бих искала проекта ми да не представлява точно затворената и масивна структура на Пантеона на Възрожденците в Русе, а да бъде по - отворен и ефирен. Да бъде нещо като символичен парк или пък стичащ се поток върху издълбаните в камъка имена на възрожденците. Само идеи за сега. Всяка помощ ще е високо оценена.

вторник, 1 март 2011 г.

Честита Баба Марта

Честита Баба Марта, живи, здрави, бели, румени, засмени!

петък, 25 февруари 2011 г.

Palac Kultury

След като най- после свалих и прегледах снимките от Варшава установих, че:
1) поне 50% са на патета, катерички, пауни, гълъби и всякаква друга фауна, която намерих в един прекрасен парк там
2) от останалите снимки почти никоя не ми харесва достатъчно, за да я споделя с вас.
Остана ми само да кача единствената снимка, която наистина ми харесва, пък и е на най - емблематичната, дискутирана и оспорвана сграда във Варшава. Ето го и него - подареният от комунистите Палат на Културата, който и до ден днешен си остава най - внушителната сграда в полската столица, въпреки опитите да го омаловажат с многото небостъргачи, които са построили около него.

сряда, 9 февруари 2011 г.

Феята на стената

"Танцът" от серията "Изкуства" на Алфонс Муха висеше като плакат в спалнята на родителите ми. Като бях малка обичах да си представям, че когато няма никой вкъщи, тя оживява и обикаля като си измислях какви ли не истории. За мен тя беше митична фея способна на какви ли не чудеса.
Вече като много по-голяма открих и стила на картината - Ар Нуво и се влюбих силно във всичките му въплъщения, както в архитектурата така и в графиката и изкуството. Алфонс Муха си ми остана най - любимия представител с неговите образи на богини и феи въплътили женската красота и изящество. Майсторството и финеса на творбите му и до днес ме очароват, но трябва да призная,че едва когато посетих Прага разбрах, че той всъщност е чех. Малко засрамена като се прибрах проучих биографията му, която се оказа доста интересна.
Оказва се, че този невероятен гений на графиката не е бил приет първоначално в Пражката художествена академия под предлог за липса на художествен талант. Започва като рисува декори, а в последствие след като съдбата му се усмихва и си намира спонсор е приет да учи и в Художествената академия в Мюнхен. Истинският апогей на твореца започва на 26.12.1894 с плакатът на постановката "Жизмонда", който му възлагат по чиста случайност, защото дежурният художник се е разболял, а плаката е трябвало да бъде готов и разлепен на първия ден от новата година:

Сезоните:

Изкуствата: